Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ска Келер: Съветът на ЕС даде много лош сигнал с непрозрачното си решение за ръководните постове

Ска Келер беше шпитценкандидат на Зелените за евровота.
Снимка: ЕПА/БГНЕС


За много европейци Зелените са един от победителите на европейските избори в края на май. Със 74 депутатски места те са четвъртата политическа сила в новия Европейски парламент. В някои държави Зелените постъпателно и значително увеличават влиянието си, а в Германия дори са водеща политическа сила. В Европейския парламент Зелените може да се окажат важна брънка в пъзела на новите ръководни назначения. За възхода на зелената политика и ролята на партията в ЕС Весела Владкова разговаря със Ска Келер, председател на групата на Зелените в европарламента.

Ска Келер, всъщност Франциска Мария Келер, както е пълното ѝ име, е на 37 и вече от десет години евродепутат. Беше шпитценкандидат на Зелените за евровота, а след това партията ѝ я номинира за председател на ЕП. Но очевидно Зелените не влизат в сметките за ключовите постове. А би трябвало - без техните 74 гласа в новия ЕП трудно ще се прокарват решения. Следващото важно решение там е избора на председател на ЕК.

- Ще подкрепите ли Урсула фон дер Лайен, г-жа Келер?

- Много сме скептични. Не виждам причина да я подкрепим. Урсула фон дер Лайен безспорно е много добър и опитен политик. Но тя не беше избрана за водещ кандидат от своята партия. А идеята беше Европейската комисия да бъде оглавена от човек, който е представил програмата си на европейските избиратели, който е водил активна предизборна кампания.

Съветът на ЕС просто извади името ѝ от чекмеджето и го представи на изненаданата публика, но според нас не това е начинът, по който трябва да се избира председател на Еврокомисията.

- Зелената вълна, която заля Европа на тези избори, на практика не бе облечена в реална власт. Ще загубите ли така влияние в Европа, как ще успеете да прокарате идеите си?

- Подкрепата за нас действително се увеличи значително. От самото начало бяхме конструктивни и винаги сме казвали, че сме готови на разговори за участието на Зелените в различни конфигурации в парламента. Но условието за това е да споделяме еднакви ценности и идеи. Защото хората гласуваха за нас заради идеите ни, заради желанието ни да променим Европа. Да променим политиката по опазване на климата, да гарантираме по-добра социална защита, да водим хуманна миграционна политика, да спазваме принципите на правовата държава.

На тази база имахме разговори с европейските лидери, но в последствие се оказа, че Съветът на ЕС има друго виждане. Лидерите казаха, нямаме нужда от Зелените. Ние приемаме това становище и очакваме с нетърпение да видим, дали това ще проработи. Зелените винаги са били влиятелна и конструктивна опозиция в ЕП. Сега сме още по-силни и с удоволствие ще продължим в същия стил.

- В речта си пред ЕП за избор на председател многократно заявихте, че проектът ЕС е жив. Има ли нужда да си го повтаряме, г-жа Келер? И как трябва да си представим друго Ваше често повтаряно искане - това за новото начало в Европа?

- Европейският съюз трябва от една страна да затвърди позициите си, но и да се възроди. Има много теми, които търпят развитие само на наднационално равнище, т.е. на ниво ЕС. Най-добрият пример за това са климатичните промени. Те не спират на граничната бразда. Последствията от измененията в климата засягат всички ни. Според мен все още имаме време да променим начина си на живот. ЕС е най-добрата платформа за тази промяна, но само декларации не стигат. Трябва и работа.

Социалните различия са също тема, която засяга всички европейци. В годините след финансовата криза всички усетихме последиците от строгата финансова дисциплина, от т.нар. политика на остеритет. В много страни от Евросъюза имаше връщане назад. Нека не забравяме, че ЕС е общност на гражданите. Но какво правим ние за тяхната социална сигурност?

Върховенството на закона е още една съществена тема за ЕС. Когато говорим за връщане назад, трябва да признаем, че през последните години редица страни-членки отстъпиха от принципите на правовата държава и от гражданските права. Унгария съвсем не е единственият пример за това негативно развитие. ЕС трябва да реагира, защото нашият съюз стъпва на общи ценности, а върховенството на закона и гражданските права са наша основна ценност.

За мен е много лош сигнал, който даде Съветът на ЕС с непрозрачното си решение за ръководните постове. Лидерите издигнаха кандидатурите на хора, които не са участвали в предизборната кампания.

- Борбата с климатичните промени струва пари. Как ще спечелите за каузата си онези европейци, които живеят в бедност в икономически слаби държави? Защото в техните очи опазването на климата е привилегия за богатия Запад.

- Борбата с кризата в климата действително изисква много усилия, включително и финансови. Но трябва да си дадем сметка, че климатичните промени ще ни струват още по-скъпо, ако продължаваме да отлагаме. Кризата е реалност и засяга всички - и бедни, и богати. Но най-вече европейците. Ще Ви дам конкретен пример. В България, но и в други страни, като Полша например, качеството на въздуха е особено лошо. Фините прахови частици, които дишаме, и сега са агресивни към нашето здраве, но ще ни застрашават още повече. А здравеопазването, т.е. лечението на болестите вследствие на климатичната криза, струва пари. Така че колкото повече отлагаме, толкова по-голям финансов ресурс ще е необходим за справянето с последствията.

Икономически по-слабите страни трябва да бъдат подкрепени. Особено държавите, които разчитат на въгледобива. Самата аз съм родена в такъв регион на границата с Полша и знам, колко е труден преходът към екологично чиста индустрия. Без финансовата помощ на ЕС не може.

- Едно от клишетата за Вас е, че сте родена в дълбоката източногерманска провинция, а сте стигнала чак до Брюксел, при това още на 27 години. Познавате новите германски провинции добре и знаете от личен опит, че там зелените идеи все още не могат да се наложат така, както в западната част на Германия. Защо?

- Последните социологически допитвания, а и европейските избори показаха, че и източногерманците гласуват все по-често за Зелените. Но разликата с западните провинции все още е голяма. Според мен хората вече усещат в личния си живот, че климатът се променя. В провинция Бранденбург, където съм родена, икономиката зависи много от въгледобива. Но същевременно провинцията е сред най-засегнатите райони в Германия от климатичната криза. Безводието вече е сериозен проблем за земеделието, а горските пожари и това лято застрашават хората. Така че кризата е осезаема. И тъй като Зелените винаги са били категорични и последователни в политиката си, вече получаваме подкрепа от все повече избиратели.

- Наесен предстоят ключови регионални избори в три източногермански провинции, където влиянието на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ набира скорост и вероятно ще запише рекорден резултат.

- Предизборната кампания едва сега започва, но от сега мога да кажа, че очакваме значителен ръст в подкрепата на избирателите за Зелените. Разбира се, с всички условности, защото в момента работим с резултати от анкети. А допитванията отразяват моментното състояние. Надяваме се, че нашите идеи ще бъдат чути от хората.

- Наскоро Фридрих Мерц от консервативното крило в управляващия Християндемократически съюз заяви, че на всеки 90 секунди един германски журналист се влюбва в харизматичния лидер на Зелените в Германия Роберт Хабек. Спомням си как всички си търкаха очите, когато министър-председател в най-индустриалната провинция Баден-Вюртемберг стана политик от Зелените. Дошло ли е времето за зелен канцлер в Берлин, г-жа Келер?

- Нещата могат и да се променят. Това, което под чертата има значение, е изборният резултат. Регионалните избори през есента в три източногермански провинции ще дадат отговор на много въпроси.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Центърът за работа с деца в Плевен започва работа на 1 октомври

В Плевен едно от любимите места на учениците е Центърът за работа с деца.   Рекорден е броят на желаещите тази година да се занимават с наука, творчество, с музика и танци. Учебната година ще бъде открита на 1 октомври и нито едно дете няма да бъде върнато, каза директорът Генадий Гешев. Интервю на Латинка Светозарова с..

публикувано на 21.09.25 в 06:38

В столичния район „Изгрев“ беше открит новият корпус на 30 детска градина „Радецки“

В столичния район „Изгрев“ беше открит новият корпус на 30 детска градина „Радецки“ в кв. „Дианабад“. Събитието събра много гости - родители, учители, жители на района, представители на Столична община, общественици. Лентата прерязаха кметът на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев, зам.-кметът на СОС по „Дигитализация, иновации и икономическо..

публикувано на 21.09.25 в 06:29

"Текст и изображение" - пресечните точки на различни изкуства и артистични практики

Съвременният западен театър води начало от литургическата драма. Оказва се, че и в България не липсват пиеси на библейска тематика, въпреки че на са написани при зараждането на драматургията, а във времето между двете световни войни. С малки изключения, те не са поставяни на сцена. От тях се е заинтересувал Мариус Куркински и не е изключено в..

публикувано на 21.09.25 в 05:05

Антун Иса: Западът умишлено не използва лостове, които биха спрели геноцида в Газа

Великобритания, Франция, Белгия, Канада и Австралия са сред страните, които се зарекоха да признаят независима Палестинска държава на лидерския дебат в Общото събрание на ООН идната седмица. Западните страни са откъснати от реалността и не могат да избягат от пожелателното мислене от 90-те години на миналия век и еуфорията около тогавашния..

публикувано на 20.09.25 в 10:48
Александър Сивилов

Проф. Александър Сивилов: Демокрацията започва да се изпразва от съдържание

"Темата за  сухия режим и голямата депресия в социалната историята на Съединените щати е много интересна и аз за първи път се сблъсках с част от документите за връзките на Съветския съюз и Куба, които са включени в тази книга, докато работех". Това каза пред БНР проф. Александър Сивилов , автор на  книгата "Гангстерите на сухия режим и голямата..

публикувано на 19.09.25 в 18:23
Кънчо Стойчев

Кънчо Стойчев: В политическата ни класа отсъства изобщо идеята за смирение

"Присъстваме на постоянни сцени в българския политически живот, говоря обобщаващо за всички политически играчи, в тон като че ли става дума за някакви безгрешни хора, за някакви хора над земята, над света, за някакви богове и тези хора спорят помежду си от позицията си на крайна и окончателна истина. Единият е прав за това, другият казва онова. Това е..

публикувано на 19.09.25 в 13:04
Ирина Манушева

Ирина Манушева за по-високите глоби за родители: Може ли да се насочим към реалните проблеми?

Промени в няколко закона предвиждат нови задължения и по-високи глоби за родителите. Едно от предложенията засяга употребата на райски газ от деца. "Виждаме поредният опит – плод на безсилие и некомпетентност, да се наложи контрол, който е псевдомярка за решаването на какъвто и да е проблем", заяви пред БНР Ирина Манушева, преводач, родител..

публикувано на 19.09.25 в 11:51