Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Анастас Герджиков и проф. Стати Статев пред БНР

Защо българските университети не са в топ листата на европейските

Проф. Анастас Герджиков и проф. Стати Статев в студиото на “Неделя 150“.
Снимка: Светослава Кузманова

50-те милиона лева на година, които получава Софийският университет „Св. Климент Охридски“, са несравними с бюджета на най-престижните висши училища по света, каза пред БНР ректорът на най-стария университет у нас проф. Анастас Герджиков.

През седмицата министърът на образованието Красимир Вълчев призова за обединение и сътрудничество между най-добрите университети у нас, така че един ден България да има университет поне в топ 500 на най-силните образователни институции в света:

„Идеята, че с подобно финансиране сме конкурентни на университетите с милиарди финансиране, е смешна и затова трябва да си даде сметка какво искаме да правим“, каза проф. Герджиков в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

„Или да осигурим повече средства за наука и образование и по този начин да осигурим бъдещите технологии и икономиката да се развива и т.н., или да си кажем - не, няма да ги развиваме – невъзможно е да отделим тези пари, искаме да ги отделяме за други неща и затова няма да има образовани хора, няма да има развита наука, няма да има иновации“, добави той.

„Когато министърът спомена мястото на българските университети, което не е добро – един в първите 1000, два три в първите 3 хиляди, аз му обърнах внимание, че макар да нямам данните за европейските университети, проверих данните за американските университети – в първите 100 няма нито един, финансиран с по-малко от 1 млрд. долара. Това е сума, която е в десетки пъти по-голяма от финансирането на който и да е български университет“, коментира още проф. Герджиков.

Според проф. Стати Статев, ректор на УНСС, финансирането на образованието у нас не е пропорционално:

„Финансирането на един студент в направление „Икономика, администрация и управление“, „Педагогика“ е два пъти по-малко отколкото финансирането за един гимназист. Не говоря за дискусията, която ние подкрепихме и това стана - да се увеличат учителските заплати, но това трябва да бъде синхронизирано в системата на образованието, защото иначе се създава диспропорция“.

Проф. Статев смята, че отделните университети трябва да имат право да обучават студенти в различни образователни степени.

„И ако една част, да речем грубо казано, половината – 60% от университетите, им е разрешено да правят само бакалавър, след това един по-висш клас прави и магистър и само тези, които доказано правят наука, те да имат право да осъществяват образователно-научната степен доктор, просто ще се структурира нормално системата“, каза пред „Хоризонт“ ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Анастас Герджиков и проф. Стати Статев можете да чуете от звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20