Когато преди месец и половина разглеждах афиша на предстоящия тогава оперен фестивал „Барток плюс” в Мишколц, обърнах внимание в него на името на младата украинска певица Валентина Плужникова. Тя е финалист на третия конкурс на името на голямата унгарска оперна певица Ева Мартон този сезон. Световната премиера на операта „Нора“ на австрийския композитор Албин Фрийз, спечелила конкурса за композиция „Ключ към бъдещето” ми даде възможност да гледам Валентина Плужникова на сцената и след спектакъла да разговарям с нея. Въпреки противоречивия успех на творбата – отречена от критиката и аплодирана дълго и бурно от публиката, нейното изпълнение беше най-убедително – и вокално, и артистично.
Тази година вие имахте успешно участие и на оперен конкурс тук, в Унгария. Какво означава това за вас?
„Да, тази есен станах финалистка на конкурса „Ева Мартон” в Будапеща. Може да се каже, че това беше стартът на моята кариера, защото тогава получих поканата да участвам на фестивала „Барток плюс” в Мишколц. Тази роля означава много в моята кариера.“
Вече ви сравняват с голямата Людмила Монастирска. Кои са оперните певици, на които се възхищавате най-много и от които се учите?
„Обичам много оперни певици и от всяка има какво да научиш, но мога да кажа, че най-любимата ми оперна певица е нашата украинска певица Людмила Монастирска. Тя има великолепен глас, чудесна кариера и сигурна съм, е прекрасна и като човек! Тя е наше национално богатство, гордост и затова за мен е пример за подражание, към който да се стремя.“
Как подготвяте една ария или роля. Слушате ли много записи?
„Да, слушам много записи. Имам много любими роли от мецосопрановия репертоар, и от репертоара за драматичен сопран. Тъй като съм твърде млада, едва на 22 г., все още не мога да пея това, което бих искала и което ще пея в бъдеще, например Амнерис или дори Аида, т.е. такива драматични женски образи, много волеви, с толкова силен характер! Обичам такива роли. А сега, разбира се, обичам момчешките образи, които изпълнявам. Например преди месец дебютирах в Украинската национална опера в ролята на Зибел във Фауст.“
И сега ви гледахме в ролята на Артур в операта Нора на Албин Фрийз.
„Тази роля е знакова за мен, защото бележи началото на моята международна кариера. Много ми хареса постановъчния процес. Работихме много детайлно върху всеки момент от операта цели три седмици. Отделихме много време, за да изясним характера на персонажа, да влезем в него, за да може зрителят да го разбере, за да направим това, което се случи на сцената.“
А как се чувствахте в този театър – Националният оперен театър в Мишколц?
„Прекрасна трупа и театър! Организацията беше впечатляваща. Много съм благодарна на оперния фестивал „Барток плюс” за това, че ми даде тази възможност! Целият солистичен състав беше чудесен. Благодаря на режисьора и диригента за задълбочената работа с нас! В ролята на Артур аз трябваше да се преобразя напълно, да бъда неузнаваема на сцената. И това наистина се получи! След спектакъла хората идваха към мен и казваха: „Боже, мислехме те за момче!” Т.е. щом се е получило, това е най-важното!“
В края на нашия разговор Валентина сподели, че й предстои участие на фестивала в Залцбург в продукцията на операта „Адриана Лекуврьор” от Чилеа на Марко Армилято и въпреки че беше много дискретна за състава, справка в програмата на Залцбургския фестивал показва, че ще бъде на сцената, макар и в малка роля, с „лъвици” като Анна Нетребко в главната роля и Анита Рачвелишвили като Принцеса ди Буйон. Спектаклите започват на 28 юли. Нека й пожелаем успех! Ще следим с интерес кариерата на Валентина Плужникова!
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически ! Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай Хаджигенов от "Ние идваме", част от т.нар...