Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Двойно е намалял броят на българите, които биха станали приемни родители

Според анализаторите полемиката около Стратегията за детето е повлияла нагласите за приемна грижа

Евелина Славкова и Александър Миланов
Снимка: Ани Петрова
Национално допитване на Изследователския център "Тренд" по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа показва, че 70 процента от анкетираните българи не биха станали приемен родител. 53% от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24 процента са на противоположното мнение. Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата, сочи проучването.  

"16 процента заявяват, че биха станали. Тези 16 процента са около 880 хиляди души - заявяват, че при условие, че получават заплата и, съответно, издръжка за детето, биха отглеждали дете в своето семейство. Малко въпроси, но те дават много ясни перспективи, върху които да се разсъждава по отношение на тези много важни теми за приемната грижа и за нейната функция, която тя има в обществото да изгражда едни адекватни хора", коментира социологът Евелина Славкова от "Тренд" в предаването "Закуска на тревата".

Проучването показва, че не намалява подкрепата за приемната грижа, но намалява броят на хората, които биха искали да станат приемни родители, поясни изпълнителният директор на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов.

"Преди няколко години, през 2017-а, двойно повече беше процентът на българите, които биха станали приемни родители. Цялото говорене против децата и правата на  децата, и засилването на дебата за това децата ли имат повече права или семейството има повече права, всъщност покрай Стратегията за детето засилва и обществената непоносимост, ако мога така да кажа, към приемната грижа. Някак си като с лупа се увеличи общественото мнение, че приемната грижа е форма на печалбарство, на лесен начин да отгледаш някакви деца и да взимаш парите, които им се полагат, за да живееш добре, вместо тези пари да се дават на родните семейства", изтъкна Миланов.

Приемната грижа е регламентирана професия в България, уточниха специалистите.

"Приемните родители се посвещават 24 часа на децата. Не както в социалните институции да ги гледат по 8 или 10 часа, 12 часа на ден, след това да гарантират някакво лично време за себе си. Приемните деца остават в приемното семейство за 24 часа за по-продължителен период от време. Време, в което приемния родител трябва да осигури възможност на детето да се адаптира, да се развива, затова повечето приемни родители, особено на малките деца, не могат да работят, тъй като те трябва да се посветят на развитието на децата. За съжаление 80 процента от децата, които попадат в приемни семейства, са жертви на насилие", допълни Александър Миланов.

В приемната грижа има и доза несигурност - в това анализаторите виждат някои от причините за липсата на желание да бъдеш приемен родител.

"Приемните родители например не могат да ползват отпуск, не могат да ползват болничен. Те са назначени на граждански договор от общините за времето, за което отглеждат деца. След извеждането на детето, приемният родител остава както без заплата, така и без социална сигурност."

Социалните работници и хората, които взимат решения за съдбата на един човешки живот, да носят и наказателна отговорност, а не само административна, настояват от Националната асоциация за приемна грижа. Изпълнителният директор на асоциацията Александър Миланов даде примери за репресивни мерки срещу приемни родители.

"Приемен родител, който се грижи за дете на малка възраст, което ходи на детска градина, му се правят непрекъснато проверки и проблеми за това, че детето ходи на детска градина, а не се отглежда вкъщи, тъй като за това се полагало заплата на приемния родител. А тук стои въпросът за социализацията - нали това дете трябва да се социализира с някого? Има училища, които карат приемните родители да ходят и да стоят на стол пред класната стая, за да озаптяват детето, ако нещо се случи в класната стая."

Евелина Славкова онагледи и добри примери за адекватна грижа за децата, настанени в приемни семейства.  

"Тези родители отглеждат приемни деца заедно със своите деца, т.е. те носят отговорност за това, че в тяхното семейство влизат деца, които имат проблеми. Най-елементарни проблеми от това как да си измият лицето, как да се хранят..."

"Хора, които след определена възраст, когато те вече не могат да гледат дете - след 18 годишна възраст то вече не е обект на тази приемна грижа, си спомням един случай, в който приемната майка казва: "Аз не мога да го оставя това дете и както правя сватба на моите деца, така ще направя сватба и на това дете", сподели Евелина Славкова.

 
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Андрей Арнаудов: Филмът за Гунди докосва!

"Гунди – легенда за любовта" е пълнометражен игрален филм, посветен на великия и обичан футболист от миналото Георги Аспарухов – Гунди. Лентата проследява живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова – Лита, до трагичния 30 юни 1971 година, когато загива в автомобилна катастрофа. В основата на сценария са неразказани досега истории..

публикувано на 09.10.24 в 10:43

КАЖИ: Около 500 опитни животни годишно вече няма да се използват за обучението в ЛТУ

Около 500 животни годишно ще бъдат спасени, защото няма да бъдат използвани за опити от студентите по ветеринарна медицина в Лесотехническия университет в София. Вместо това те ще се обучават с кучето-робот Джери, както и с модерна компютърна техника и софтуер. Положителното развитие е резултат от преговори и подписан договор между учебното..

публикувано на 07.10.24 в 21:50

Мартин Табаков: Трудно е да говорим за "Хамас" или "Хизбула, без да посочим общия им знаменател - Иран

Много е трудно да говорим само за "Хамас" или само за "Хизбула, без да посочим и техния общ знаменател - Иран , който също понесе редица щети. Коментара направи пред БНР международният анализатор Мартин Табаков, доктор по политически науки, преподавател в НБУ. Нови атаки в Близкия изток в деня на годишнината от нападенията на "Хамас" срещу..

публикувано на 07.10.24 в 17:38
д-р Гергана Георгиева

Мамолог: Всяка осма българка е застрашена от рак на гърдата

Жените от 25 до 40-годишна възраст трябва да правят ехография на млечните жлези веднъж годишно. Това е достатъчно, ако няма нещо друго за проследяване. След 40-годишна възраст са необходими и мамографски снимки веднъж на 2 години. Това обясни в интервю за БНР д-р Гергана Георгиева, специалист по образна диагностика и мамолог в "Аджибадем Сити..

публикувано на 07.10.24 в 10:56

Посланик Ирене Планк: Източните и западните германци сме едно цяло. Никой не иска ново разделение!

На 3-ти октомври Германия отбеляза 34 години от обединението, което се случи след падането на Берлинската стена на 9-ти ноември 1989 г. Повече от три десетилетия са минали от тази историческа нощ. Еуфорията и радостта са притъпени. В обединена Германия разделителните линии са все още ясно изразени. Всеки втори източногерманец смята, че в нова Германия..

публикувано на 05.10.24 в 11:55
Херберт Кикл, лидер на спечелилата парламентарните избори в Австрия Партия на свободата

Паул Шмид: Щом националисти популисти печелят изборите, значи в обществото са настъпили промени

Без миграцията нямаше да има крайна десница - това важи не само за Австрия, а изобщо за европейските десни популисти, които без съмнение са във възход. През цялата седмица след парламентарните избори в Австрия, спечелени от крайнодясната "Партия на свободата", обществената дискусия се върти около това как да бъде изолирана една демократично..

публикувано на 05.10.24 в 11:45
 Ирина Николова

Ирина Николова: Програмата по метода "Кастрирай и върни" не работи

Проблемите в общинското предприятие "Екоравновесие" могат да се решат само, ако всички работим заедно. Имаме нужда от доброволци да ни помагат, за да се справим с наследените проблеми. Това заяви кметът на София Васил Терзиев след протест на защитници на правата на безстопанствени кучета , проведен на 12 септември.  На 30 септември беше открита..

публикувано на 05.10.24 в 08:00