Чифтоядците са странни и загадъчни създания, чието съществуване винаги сме подозирали, макар и без доказателства. Основната им храна са нашите чорапи. Но имат един важен принцип - винаги изяждат само единия от чифта.
Главният герой изобразява онези от нас, които много се притесняват да говорят с непознати. Книгата "Чифтоядците" ни учи да покажем истинската си същност.
Една от страстите на автора на текста Павел Шрут е да създава истински супер герои и книгата е пълна с такива, каза в интервю за "Хоризонт" Красимир Проданов, който е преводач на "Чифтоядците".
Илюстрациите са на Галина Миклинова. "Картинките говорят страшно много в тази книга. Просто илюстрациите са прекрасни и са предизвикателство за всяко дете, пък и за възрастен човек - да разтвори и да се зачете"
Павел Шрут пише и поезия, работил е в Чешкото национално радио в програмата за култура, която се казва "Вълтава".
"Той много обича играта на думи и фактически "Чифтоядците" е пълна с едни такива игрички на думи, които правят книгата наистина много забавна. Тя е написана по начин, който наистина да те накара да се усмихнеш, на всичко отгоре сюжетът е толкова интересен, че някак си сърце не му дава на човек да остави книгата настрана", допълни Красимир Проданов.
След като в Чехия пускат книгата в продажба, се появява и нова модна тенденция при носенето на чорапи.
"Появява се модата хората да ходят с различни чорапи на работа, децата на училище. Не само това - има съвети как да съчетаваме различните чорапи. Например мога да ви споделя, че ако тръгнете на училище или на работа с един зелен или един жълт чорап това означава, че хората могат да ви сметнат, че сте малко лудичък", обясни с усмивка преводачът.
Създават се дори клубове на "Чифтоядците", в които например децата се учат да направят свой собствен чифтоядец.
"Взимате един стар чорап, пълните го с други стари чорапи, след което зашивате едни прекрасни мънички копчета за очи и едно малко по-голямо копче за уста или нос и по този начин вие ще си имате свой собствен чифтоядец", разказа още Красимир Проданов.
Повече за книгата можете да научите от звуковия файл.
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..
Петър Делчев - един от изявените български цигулари, завърши житейския си път на 24 октомври 2025 г. в Италия - страната, в която живя в последните години. Той остава в историята на българското цигулково изкуство като носител на награди от престижни международни конкурси - първа на „Ян Коциян“ в Чехословакия и двукратен носител на четвърта награда..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..