Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как Държавният куклен театър в Стара Загора прочете „1984“ на Оруел

Спектакълът "Последният човек" ни пита живеем ли в света на Големия брат

Режисьорът Веселка Кунчева и актрисата Милица Гладнишка в студиото на "Хоризонт"
Снимка: Лъчезар Вълев

Книгата на Джордж Оруел „1984“ намери своя театрален прочит в постановка на Държавния куклен театър на Стара Загора под режисурата на отличената с „Икар“ Веселка Кунчева. Сценографията и куклите са дело на Мариета Голомехова. Актрисата Милица Гладнишка изпълнява ролята на Големия брат. Предстоят представления в Стара Загора на 18 и 19 септември и на 20 ноември в София.
Спектакълът е озаглавен „Последният човек“. „Последният човек в Европа“ била първоначалната версия на заглавието, замислена от Оруел.

Как се вкарва роман в театрален сценарий

„Това е предизвикателство за мен, тъй като повечето хора ме използват във веселата ми част, светлата ми натура, красивия глас, шегите и позитивизма“, сподели Милица Гладнишка в предаването „Изотопия“, като допълни, че от малка обича „мрака, страшните истории, научната фантастика, антиутопиите“.

Режисьорът Веселка Кунчева мотивира избора си Милица Гладнишка да бъде Големият брат с това, че за нея този образ няма пол. „Ако взема мъж, тогава категорично тоталитарността някак си се идентифицира с мъжа, а по този начин аз премахвам това нещо.“

Големият брат е многопосочен образ

Според Милица Гладнишка диапазонът на изразни похвати на Големия брат е огромен и шизофреничен – от властния тон на ръководене до почти феерично състояние на духа.

„Пея нежно като елф, а в следващия момент ги измъчвам с ток и ги карам, принуждавам ги на фона на моите крясъци да воюват, да убиват ближния, да стават едни машини за убиване. Затова амплитудата ми на говорене е страшно голяма: от шепот и нежно пеене през жестоки, неистови крясъци, което въздейства на публиката, но действително палитрата е много богата.“

„Когато прочетох книгата казах, че не съм сигурна дали ще мога да поема тази роля, защото краят на книгата не оставя никаква надежда – човешкият дух на главния герой е смазан тотално“, разказа още Милица Гладнишка, която обаче открива мотивация в енергията на протеста и историческата логика, доказваща сриването на тоталитарните режими, дори на най-продължителните.

Живеем в състояние на скрит тоталитаризъм 

В момента живеем във време без точно е ясно изразен тоталитаризъм, но трябва да си даваме сметка за по-фината обработка, смята Милица Гладнишка. 

„Има скрит тоталитаризъм, който се проявява чрез много изкушения, "лакомства" – това са социалните мрежи, те са отдушник на енергията, на гнева. Това са телевизионните шоу програми, лотарията, графика, в който работиш. Нямаш много време да мислиш, гледаш да идеш десет дни на море, или пет, или да си купиш… Това действа фино на психиката и така поколения наред седят в една забрава, забрава… Стават все по-неграмотни. Колкото е по-неграмотен човек, толкова му е по-тесен кръгозорът, може би започва да става и по-страхлив. Това е по-голямата опасност.“

Отдавна сме в света на Оруел

Според Веселка Кунчева  отдавна живеем в света на Оруел и това не е утопия, а абсолютна реалност.

„Всяко нещо, което той е описал, е нашата реалност, за огромно съжаление. Това не е очевидно. Големият брат е прикрит точно зад такива неща, има много лица. Това беше едно от решенията – затова тя е като шизофрения, защото веднъж е гласът на медията, веднъж е гласът на лотарията, веднъж е този изрод, който ги командва, след това – човекът, който ужким ти казва, че те обича и го прави за твое добро – за твое добро взима данните ти, за твое добро ти казва кога да си лягаш, кога да пушиш, дали да пушиш, дали да ядеш това. Този контрол е отвсякъде. Това е светът, в който ние живеем.“

Изкуството и образованието са много силни средства за борба, с които може да се направи по-образована, по-мислеща и по-свободна маса, вярва Милица Гладнишка. По думите й това е главното при растежа на една цивилизация в духовен план и всъщност прави големите революции без оръжие.  

Още за действителността на Оруел на сцената и около нас - чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радиоактивните глигани на Европа

Обичате ли глиганско като Обеликс? Може би като на пълничкия галски воин, който никак не се радва да му казват, че е пълничък, печеното диво прасе ви се услажда, но внимавайте: от три десетилетия глиганите в Европа са твърде радиоактивни . Предупреждението в "Изотопия" отправи Георг Щайнхаузер, професор по радиохимия и физична..

публикувано на 30.05.24 в 10:18
Дария (10 клас), София и Катя  (5 клас) и Елена Волкова от Украинския образователен център и

Да завършваш учебната година в изгнание: как приключва годината за учениците в Украинския образователен център в София

Украинският образователен център в София се готви за приключване на учебната година. Като за украинци, напуснали държавата си, за нас е гордост, че нашите деца успяха да завършат учебната година, да съхранят своята идентичност, език, култура и вяра, коментира в предаването "Хоризонт до обед" Елена Волкова, юрист и мениджър комуникации в..

публикувано на 29.05.24 в 10:54
Нощ на звездите

Броени дни преди "Нощ на звездите" - среща с трима от финалистите

Остават броени дни до 13-ото издание на "Нощ на звездите" . Спектакълът ще бъде на 1 юни. Фондация "Енчо Керязов" ще отличи талантливи деца в областта на спорта, образованието, изкуствата и иновациите. Над 1000 са били кандидатурите за тазгодишния конкурс. Предаването "Хоризонт до обед" покани трима финалисти в категория "Образование"...

публикувано на 28.05.24 в 11:00

Репродукция на първия исторически трактат, посветен на България, може да се види в Националния археологически институт с музей при БАН

Репродукция на първия исторически трактат, посветен на България, вече може да се види в Националния археологически институт с музей при БАН. Това е едно от културните събития на седмицата, защото ръкописът на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е написан близо 100 години преди Паисиевата история, вече..

публикувано на 26.05.24 в 07:00

Врачанските зрелостници са посланици на града у нас и в чужбина

За пореден път Враца изпрати стотици свои "посланици" по света и у нас. От няколко години местната управа организира специално събитие за врачанските зрелостници. Идеята е да помнят родния си град и където и да отидат, да не забравят, че той очаква завръщане им. Както във всеки по-малък град, така и във Враца, зрелостниците завършват..

обновено на 26.05.24 в 06:24
Георги и Ива в село Ханово

Как се развива земеделие без мотика?

Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..

обновено на 26.05.24 в 05:35

Морските таралежи мистериозно изчезват в Ейлат

Една от най-желаните атракции на най-представителния морски курорт на Израел - Ейлат е разходка на катер с прозрачно дъно. Без да е водолаз или гмуркам, човек може да разглежда обитателите на морето. Но доскоро красивите коралови рифове изглаждаха нерадостно.  Защо е така разказва Д-р Омри Бронщайн от Училището по зоология и Музея по естествена..

публикувано на 26.05.24 в 05:10