За първи път България е домакин на Европейския спелео форум

От 26 до 29 септември Българската федерация по спелеология ще бъде домакин на най-престижния спелеоложки форум в Европа, който се провежда веднъж годишно в избрана от Европейската федерация по спелеология страна.

„На тези форуми се събират хора от цяла Европа и от целия свят, които са обединени от тази идея за пещерите. Ще има много интересни презентации, които са свързани основно с научна работа и не толкова научна, която е свързана с изследване, опазване на пещери. Покрива се почти целият  диапазон науки и дейности, свързани с пещерното дело, като геология, хидрогелогия, картографиране, биоспелеология. Това е много комплексна наука – спелеологията“, обясни пред БНР Ангел Иванов, член на Управителния съвет на федерацията по спелеология.

Стремеж към по-голямо въвличане на млади хора

„На нас ни се иска да има много по-голямо въвличане на млади хора, да се започне някакъв тип обучение, дори още от училищата. Не говорим за супер специализирано обучение в техника на единичното въже, въпреки че за младежи на 15-16-годишна възраст това е абсолютно нормално и допустимо, но най-малко - запознаване с уникалните подземни богатства, с опазване на пещерите. Какво е редно да прави всеки един човек“, каза Ангел Иванов в предаването „Хоризонт до обед“.

Антония Влайкова - председател на Европейската комисия по пещерно спасяване към Европейската федерация по спелеология, съобщи, че по време на форума ще бъдат представени данни за изследванията в солната пещера Малхам в Израел от две експедиции през 2018-а и 2019 г. Български екип е в основата на изготвяне на електронна карта на тази най-дълга солна пещера.

„Тази година се навършват 50 години от едно забележително проникване до дъното на пропастта Гуфер-Берже, когато Ани Пенчева, по това време с наименованието Ани Тапаркова, минава границата от 1000 метра и става първата жена в света, която достига до такава дълбочина“, разказа още Антония Влайкова.

Откривателски дух

„Да отидат, да видят,  да изследват неизследваното, да открият нови части, независимо дали са в дълбочина, в дължина. Всяко ново място, в което за пръв път стигаш, за пръв път стига човешки крак, е нещо уникално и това единствено може да се случи в момента в пещерите по света. Те са така наречените бели петна“, обясни Влайкова.

Тя разказа и как в някои пещери се изхвърлят отпадъци и дори животни.

„В района на Карлуково даже преди години една пещера е кръстена кучешката не напразно, местни хора просто изхвърляха кученца вътре. Даже имаше няколко акции, в които пещерняци на доброволни начала вадеха захвърлени животинки вътре. Хората не си дават сметка, че реално под този район на Карлуково има една огромна водна система. Това са подпочвените води и те, замърсявайки с трупове на животни, замърсяват подпочвените води“, коментира Антония Влайкова.

Няма закон за защита на пещерите

„Те попадат под друга нормативна уредба - на природните забележителности. В момента работим по две основни насоки. Първата е образование, втората е превенция. Образованието - идеята ни е да увеличим знанията сред обществото още като се започне от децата в училище, какво представляват пещерите и да имат съзнание за опазване. Също така, в момента Българската федерация по спелеология работи по проект за предложение за нов закон за пещерите, изцяло нов закон, който съвсем скоро трябва да е готов“, каза, от своя страна, Ангел Иванов.

Връщане към идеите на основателите

Коментирайки 90-ата годишнина от началото на пещерното дело в България, Теодор Кисимов сподели:

„Ще ми се да кажа, че следваме традициите на тези, които са го основали. Струва ми се, че не е точно така. Добър екип става с хора, с приятели, трудно става с врагове. За съжаление, действителността към днешна дата в нашето пещерно движение е такава, че може би приятелите са по-малко. Това мисля, че много ни отличава от нашите основатели. Вярвам, че за това са го създали. Събрали са се хора единомишленици и приятели. Моят призив към нашето общество в момента е да вземем техния пример и да се поучим, да започнем пак, може да не сме приятели, но поне да работим сплотено и заедно в името на една цел, а не така раздробено и хаотично, както на мен ми се струва“, допълни Теодор Кисимов.

Още по темата  можете да чуете в звуковия файл.