Оперният фестивал „Барток плюс“ в Мишколц /Унгария/ се следи от музикални журналисти и музиковеди от цял свят. През последните три години се срещнах с колеги освен от Унгария, също от Австрия, Германия, Италия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Полша, Русия, Швеция, Холандия, Израел, Австралия. Миналата година се запознах с австралийския музиковед Малкълм Гилис – дългогодишен изследовател на творчеството на Бела Барток и автор в английското музикално списание „Opera“. Тази година разговарях с италианския музиковед Джанлуиджи Матиети – специалист в областта на съвременната музика, за тенденциите в съвременната музика и осъществената от него класация на 10-те най-добри съвременни композитори и творби, публикувана в италианското списание Classic Voice преди няколко сезона и получила широк отзвук:
„Като експерт, повече или по-малко, по съвременна музика аз се свързах със 113 музикални критици, музиковеди, диригенти и продуценти, специалисти в тази област, с които съм се срещал на музикални фестивали по целия свят през последните 20 години. Но не се свързах с композитори или такива, които съвместяват и тази роля, защото исках да избегна всякакъв конфликт на интереси. Помолих ги да ми изпратят лист с 10 творби, създадени след 2000-а г., придружени от кратка мотивация. Събрах и обобщих всички данни, които публикувах в списанието с кратък коментар за това какви са тенденциите в развитието на съвременната музика през новото хилядолетие. Интересно е, че композиторът, който застана начело в топ 10 с най-много гласове, беше знаменитият австриец Георг Фридрих Хаас, по-специално с ансамбловата си творба „Напразно“, композирана през 2000 г. Но след това има и млад композитор като Ено Попе, и много опитни творци като Хелмут Лахенман и Салваторе Шарино. Също така има и две жени – Кая Саариахо и Ребека Сондърс. Беше интересно, че много радикален автор като датския композитор Симон Стеен Андерсон заема второ място, а много известни композитори, които получават много ангажименти, като Лука Франческони и Паскал Дюсапен имат малко гласове. И някои от тях ми бяха много сърдити. Бяха посочени и японски композитори като Тошио Хосокава, но трябва да уточня, че се фокусирах върху това да се свържа с експерти по съвременна музика от Европа, защото тя е центърът на съвременната музика, в който се обучават и много композитори от други континенти.“
Какви са тенденциите в развитието на съвременната музика и какъв е „ключът към бъдещето“?
„Много е сложно да се отговори на този въпрос. Това, което виждам не само от изследването, което направих и което трябва да повторя през 2020-а г., но и защото повече от 20 г. пътувам на почти всички фестивали за съвременна музика в Европа и пиша програми и биографии, е, че живеем в много интересен период, по няколко причини. Първата е едновременното съществуване на различни тенденции. Ако се върнем назад във времето, към Авангарда, има само едно основно течение и композиторът може да бъде в него или извън него. Сега има много автори, които пишат по съвсем различен начин. Вече няма смисъл да говорим за съвременната музика в Унгария, в Италия или във Франция, а по-скоро за различни школи или влияния. Друг интересен аспект е това, че съвременната музика е много свежа. Това звучи като провокация, но ето например композитор като Симон Стеен Андерсон, който пише много радикално и създава творби, които нямат нищо общо с мелодия и тоналност, но в същото време могат да се възприемат бързо и непосредствено, без никаква интелектуална подготовка. Също така много композитори използват визуалната страна на интерпретацията като част от композицията, като Александър Шуберт. И можете да видите стотици млади хора, които повече от час са напълно погълнати от негова творба. В областта на операта много композитори вярват, че за да създадеш нещо за голяма аудитория, е необходимо да се завърнеш към мелодията, хармонията и тоналността. Но и тук в същото време има много радикални автори, като Георг Фридрих Хаас. Бих посочил специфичното използване на звука и на тъмнината в неговите опери Bluthaus или Koma, които са много драматични, трагични и които напълно поглъщат публиката. Можеш точно да следиш историята и тук трябва да кажа, че съвременната опера вече не е така абстрактна, както през 70-те и 80-те години. В програмата на тазгодишния фестивал в Брегенц е новата продукция на операта на композитора Бернард Ланг, който също е в топ 10, със заглавие „Хоровод“ по пиесата на Артур Шницлер, написана през 2012 г. В нея има някои моменти, които са изцяло базирани на рок и джаз, но те са много добре вплетени. Така че, когато казвам, че цялата картина на съвременната музика е много свежа, то е и защото в нея можеш да намериш всичко. Може и да мразиш нещо, но по-добре е да мразиш една творба, отколкото да ти е скучно и да заспиваш по време на съвременна музика“ каза Джанлуиджи Матиети.
И наистина, в тазгодишното издание на фестивала „Барток плюс“ бяха представени две оперни премиери в двата полюса на богатата картина на съвременната музика. През първата половина на форума, на която нямах възможност да присъствам, беше осъществено първото изпълнение в Унгария на операта на големия унгарски композитор Петер Йотвьош „Златният дракон“ – трагикомедия на абсурда, със световна премиера във Франкфуртската опера през 2014 г. В рецензията на унгарския колега Болаж Чак четем: „Както може да се очаква на премиера на съвременна опера, в края на вечерта част от публиката празнуваше – радвахме се на това музикално и драматургично много добре композирано произведение в първокласно изпълнение, а друга част беше недоволна, дори възмутена. Но поне никой не остана равнодушен!“
Във втората половина на фестивала Барток плюс аз присъствах на световната премиера на операта „Нора“ на австрийския композитор Албин Фрийз. Това е творбата, която спечели последното издание на конкурса за написване на съвременна опера „Ключ към бъдещето“. Този път колегите бяха недоволни и дори възмутени от липсата на новаторство, от компилацията от различни музикални влияния от края на 19 и първата половина на 20 век, които разпознавахме. А другата част от публиката бурно аплодираше и се радваше на приятната и лесна за слушане опера. Но ето, чуйте сами тук.
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Супермен е емблематична фигура за комиксовия жанр. Роденият на унищожената планета Криптон мета човек, претърпя не една или две трансформации по пътя към киносалоните. В най-новата адаптация с него се заема един от новите ръководители на ДС студиос – Джеймс Гън. Той пое режисьорският пост, изглежда, с желанието да припомни успехите на..
В седмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Гост: журналистът Ивайло Спасов – главен редактор на списание “Български артист“ и част от екипа на продуцентската компания на българската оперна дива Соня Йончева. Представяме новия брой на..
" Ако се опитат да предизвикат предсрочни избори във Варна, много силно ще настъпят мотиката . Благо Коцев ще си ги спечели", предупреди председателят..
Българският трюфел е хит на европейския пазар, а брането му е сред високо платените професии у нас. Това твърдят търговци, които се занимават с..
Кандидатите за поста бяха шестима - рекорден брой до този момент. Това са: Антон Станков, Мария Матева, Джема Грозданова, Димитър Маргаритов, Мая..