Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Васил Макаринов и Теодор Караколев представят българския архитектурен модернизъм

Сградата на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Снимка: facebook

Лекция „Баухаус? Културни влияния у нас“ ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в Националния политехнически музей в София. Тя се организира от създателите на фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“ Васил Макаринов и Теодор Караколев. Предвидени са лекции в още 8 български града в следващия месец. В тях се акцентира върху българските архитекти, представители на модернизма, които са учили в Германия.

„През миналите месеци, като започнахме от месец октомври миналата година, когато бяхме в Политехниката в Мюнхен, посетихме след това Политехниката в Дрезден и в Берлин, където се запознахме с архивите на тези учебни заведения, в които са учили много български архитекти. И това, което сме подготвили, е това, че се опитахме да обобщим данните, които намерихме там. И ще се опитаме да ги представим от гледна точка на това, което се изгражда в това време в България“, сподели Васил Макаринов от Политехническия музей.

Един от тези архитекти е Георги Овчаров, завършил Мюнхенската политехника, а една от многото негови сгради в София е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„В края на 1923 г. е обявен конкурс, който 1924 г. е спечелен от Георги Овчаров в съавторство с Генко Попов, също негов състудент от Политехниката в Мюнхен, с когото те имат общо архитектурно бюро. 1925 г. по препоръка на журито Георги Овчаров пътува до Щутгарт, където работи архитект Паул Бонац, за да се направи консултация. Първоначално спечелилият проект е една сграда с доста по-изявено утежнение към неокласицизма, към еклектизма, с много елементи, които по-скоро са присъщи за второто десетилетие, също за 20-те години. Той преработва проекта под влиянието на Паул Бонац и резултатът е тази доста интересна тухлена фасада, много типична за германския тухлен експресионизъм, царстващ в началото, особено силно около 20 години, следващите години, първата половина на 20-те“, разказа Васил Макаринов.

Баухаус внася нови идеи в строителството и естетиката през 20-те години на ХХ век, които променят в следващите десетилетия наложените дотогава представи.

„Важните аспекти на този стил са това, че там се търси преди всичко функционалност, вътрешна в разпределението. От друга страна дори екстериорът е много обран от всякакви ненужни и нефункционални елементи, което пък от друга страна отваря едни други врати за архитекта да работи по друг начин - чисто пластически, използвайки едни съотношения на обеми, дори съпоставяне на отделни фактури, отделни текстури на фасада, което е много в духа на този период“, допълни Васил Макаринов.

През 20-те години на ХХ век с развитието на архитектурния модернизъм се наблюдава и засилващото присъствие на женски имена в архитектурата.

Виктория Ангелова е първата жена архитект у нас. По неин проект е и Морското казино в Бургас, което е един от най-ярките представители на модернизма у нас.

Лекциите на Васил Макаринов и Теодор Караколев ще се провеждат из страната до 15 октомври, а повече за датите и градовете може да се открие във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“.

Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Драгомир Стойнев

Драгомир Стойнев: Няма пряк риск за националната сигурност на България

" Няма пряк риск за националната сигурност на България и считаме, че в тази изключително динамична политическа среда България трябва да отстоява позициите си за постигане на мир по дипломатически път". Това каза пред БНР  Драгомир Стойнев , председател на парламентарната група на БСП-ОЛ: "Също така са нужни много ясни анализи как този..

публикувано на 15.06.25 в 11:40
Иван Демерджиев

Иван Демерджиев: МВР върви път назад, при това с много бързи стъпки

"За съжаление, през последните години МВР върви път назад, при това с много бързи стъпки ". Това заяви пред БНР  Иван Демерджиев , бивш министър на вътрешните работи: "Примерът от Варна е само един от многото , включително и в тази посока имаше подобен случай и от Стара Загора. Имаше абсолютно безобразно безхаберие в случая в Хасково , в който..

публикувано на 15.06.25 в 10:39
Отец Симеон Николов

Дарителската кампания за храм "Св. Успение Богородично" в Русе продължава

През февруари ви разказахме за дарителската кампания, която започна в полза на русенския храм "Свето Успение Богородично" и поканихме всеки, който има възможност, да помогне .  През юни ремонтът вече е в ход и прекрасната църква се преобразява, макар и бавно. Храмът "Успение Богородично" в Русе има нужда от ремонт Храмът..

публикувано на 15.06.25 в 09:05
Национален отбор по биология

Определиха кои ще са участниците в Националния отбор по биология

"През последните години се случва така, че отборът е съставен от момчета и миналата година така се получи, но  за първи път отборът е съставен изцяло от НПМГ , мъжки състав". Това обясни пред БНР основният ръководител на отбора проф. Албена Йорданова , която е и преподавател по биохимия в Медицинския факултет на СУ: "Надявам се да покажат сили,..

публикувано на 13.06.25 в 12:15
Светослав Бенчев

Светослав Бенчев: Пазарът на петрол в момента е в паника

" Пазарът на петрол в момента е в паника от това, което наблюдаваме от сутринта, защото рано тази сутрин всъщност станаха ударите на Израел ". Това каза пред БНР Светослав Бенчев , председател на Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" (БПГА): "Пазарът просто не знае какво се случва и решава да бъде сигурен. Има сериозно увеличение, с..

публикувано на 13.06.25 в 10:23
Росица Димитрова

Росица Димитрова: Държавата е изпълнила своя дълг по отношение на финансирането на социалните услуги

"Не бих казала, че в годините социалната политика в лицето на изпълнителната власт , на местната власт и на неправителствения сектор, който е специализиран в грижите за възрастни хора, не са полагали необходимите усилия. Още по-малко, че в потвърждение на това има Национална стратегия за дългосрочна грижа, чийто хоризонт е до 2031 година". Това..

публикувано на 13.06.25 в 08:21