Лекция „Баухаус? Културни влияния у нас“ ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в Националния политехнически музей в София. Тя се организира от създателите на фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“ Васил Макаринов и Теодор Караколев. Предвидени са лекции в още 8 български града в следващия месец. В тях се акцентира върху българските архитекти, представители на модернизма, които са учили в Германия.
„През миналите месеци, като започнахме от месец октомври миналата година, когато бяхме в Политехниката в Мюнхен, посетихме след това Политехниката в Дрезден и в Берлин, където се запознахме с архивите на тези учебни заведения, в които са учили много български архитекти. И това, което сме подготвили, е това, че се опитахме да обобщим данните, които намерихме там. И ще се опитаме да ги представим от гледна точка на това, което се изгражда в това време в България“, сподели Васил Макаринов от Политехническия музей.
Един от тези архитекти е Георги Овчаров, завършил Мюнхенската политехника, а една от многото негови сгради в София е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„В края на 1923 г. е обявен конкурс, който 1924 г. е спечелен от Георги Овчаров в съавторство с Генко Попов, също негов състудент от Политехниката в Мюнхен, с когото те имат общо архитектурно бюро. 1925 г. по препоръка на журито Георги Овчаров пътува до Щутгарт, където работи архитект Паул Бонац, за да се направи консултация. Първоначално спечелилият проект е една сграда с доста по-изявено утежнение към неокласицизма, към еклектизма, с много елементи, които по-скоро са присъщи за второто десетилетие, също за 20-те години. Той преработва проекта под влиянието на Паул Бонац и резултатът е тази доста интересна тухлена фасада, много типична за германския тухлен експресионизъм, царстващ в началото, особено силно около 20 години, следващите години, първата половина на 20-те“, разказа Васил Макаринов.
Баухаус внася нови идеи в строителството и естетиката през 20-те години на ХХ век, които променят в следващите десетилетия наложените дотогава представи.
„Важните аспекти на този стил са това, че там се търси преди всичко функционалност, вътрешна в разпределението. От друга страна дори екстериорът е много обран от всякакви ненужни и нефункционални елементи, което пък от друга страна отваря едни други врати за архитекта да работи по друг начин - чисто пластически, използвайки едни съотношения на обеми, дори съпоставяне на отделни фактури, отделни текстури на фасада, което е много в духа на този период“, допълни Васил Макаринов.
През 20-те години на ХХ век с развитието на архитектурния модернизъм се наблюдава и засилващото присъствие на женски имена в архитектурата.
Виктория Ангелова е първата жена архитект у нас. По неин проект е и Морското казино в Бургас, което е един от най-ярките представители на модернизма у нас.
Лекциите на Васил Макаринов и Теодор Караколев ще се провеждат из страната до 15 октомври, а повече за датите и градовете може да се открие във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
" Рискове винаги съществуват. Има ги и сега". Така коментира пред БНР темата за влизането на България в еврозоната Румен Гълъбинов , икономист и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор: "Въпросът е, че в сегашната ситуация Българска народна банка се справя много добре, управлява текущата ликвидност на банките, включително и..
"Мирът според мен трябва да бъде на ниво между самите хора. Когато има мир и разбирателство между самите хора , мирът, за който много често в днешно време се говори, ще бъде на лице , така че не само между хората в една страна, разбира се, това е най-важното, но също така и между хората и нациите на различни страни". Това каза пред БНР Кети Канг ,..
"Украйна: любов + война" е първата по рода си дигитална изложба , чиято цел е да покаже по нестандартен и запомнящ се начин над 700 визуални изображения и доказателства за насилието и военните престъпления, извършвани от Русия на украинска земя, анонсират инициаторите на изложбата. В рамките на проекта за пръв път 149 фоторепортери от 29..
Над 100 сигнала и писма прати от началото на годината КАТ-Кюстендил до общините и служби, имащи отношение към безопасността на движението по пътната мрежа в региона, за бърза реакция и отстраняване на нередности и проблеми, казаха от Областната дирекция на полицията. Тази комуникация дава добри резултати. Последните дни се работи по пътя..
"Призивите за референдум за приемане на еврото ми изглеждат много популистки. Те водят до разделение на страната и носят несигурност. Не мисля, че България има нужда от несигурност." Това казва в интервю за БНР литовският евродепутат от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс. Г-н Аущрявичюс, как се разви икономиката на Литва 10 години след..
"И докладът за еврото, и позатихващата еуфория от еврото, и позатихващите протести срещу еврото бяха напълно пометени от социалната драма , от историята със социалните домове за възрастни хора във вече няколко града и села в България и дали това е нарочно или случайно, не се знае, защото всичко това заприлича на ПР акция от самото начало в..
Повече от 10 месеца продължава реконструкцията на столичната улица "Опълченска“ в участъка между булевардите "Сливница" и "Тодор Александров“. Все още няма официална информация кога ще бъде пуснато автомобилното движение, макар че изглежда участъкът готов, а въпреки огражданията някои шофьори преминават по обновените платна. Ремонтните дейности..
Социалната комисия в парламента ще изслушва днес компетентните институции след разкритията през последните дни за нечовешките условия в домове за..
Когато някой внесе негоден документ в някоя институция, тя го връща, защото изначално е негоден . Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай..
Д-р Надежда Тодоровска, зам.- генерален директор на Българския червен кръст, пък припомни необходимостта от в заимопомощ в критични моменти. Тя..