Проектът "РоУм" - втори живот за ненужните вещи

"РоУм" е наименованието на проект, по който работят хървати. Те пренасят своите творчески идеи в квартал Столипиново и Шекер махала в Пловдив.

""RoUm"" е един от проектите на ромската младежка организация на Хърватия. Започнахме го преди три години", разказва Милан Митрович. 

Милан Митрович, Синиша Сенат Мусич, Тамара Поховски и Ягода Новак създават този колектив в Славонски брод, близо до границата на Хърватия с Босна и Херцеговина като първото социално Арт предприятие на роми и хървати.

"Ромската общност не е много голяма в Хърватия, около 20 хиляди сме. Тук само в Пловдив са два пъти повече", продължава Милан, който от няколко дни работи с деца от две ромски училища - в Шекер махала и в училище "Найден Геров" в Столипиново.

Какво е закодирано в името на проекта - "РоУм"? 

"Това е от "роми" и "художници" (уметник - артист, художник - бел. ред.). Идеята е на двама души от ромската общност и две жени, които сме експерти в човешките права. Идеята беше да включим и художници, които да покажат на ромите как да използват някои техники от изкуството, за да увеличат добавената стойност на произведенията на изкуството към това, което самите те правят най-добре. Те знаят много повече от нас  за това как да събират и използват наново вече изхвърлени предмети например", пояснява Ягода Новак.

Как от непотребни вещи се ражда бранд

Използват се непотребните, изхвърлени вещи и така от текстил, метал, дърво и... от разкази се ражда брандът. Вече разпознаваем и сериозно подкрепян от Европейския съюз, от града Риека, който ще е следващата Европейска столица на културата и от големи международни фондации  институции, например Гьоте институт.

„Бях обичан в началното училище от учители, от ученици, но в гимназията започнаха трудностите ми. С един от професорите и един от майсторите - те ме гледаха с различно око заради моя различен цвят на кожата и религия. Скъсаха ме, а преди това никога не бях имал двойки. Спрях да ходя в неговите класове. Изпаднах от училището, а пък исках да продължа да уча... всички казваха, че вината е моя, но аз нямах един и същи старт на практика. После платих 2000 евро да завърша, в курсове за строител и заварчик, после отидох в университет – сега съм втора година и уча начална педагогика“, споделя още Милан.

"Госпожа Решеткова съм. Учениците, с които участвам в проекта, са от моя клас, три момчета. С голямо желание и ентусиазъм се включиха. За пръв път участваме в такъв проект. От използвани неща, които вече не са нужни, с помощта на артистите, които дойдоха от Хърватия и Нели се научихме да правим нови неща, да виждаме смисъл в нещо, което обикновено хвърляме", казва учителката по трудово обучение, която от четири години работи в училище "Найден Геров".

И на местно, и на международно ниво проектът РоУм" е значим заради връзките, които създава и заради многообразието, което предоставя, смята Нели Благова от екипа на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

"Много е важно да се знае, че всички участници в проекта, независимо дали са ученици, учители, артистите вътре от двете махали - от "Шекер махала" и от "Столипиново",  имат авторското право върху обектите. Те са пълноправни участници, те ги създават и след това могат да разполагат с тях като ги продадат, превърнат ги в нещо друго, оставят ги на училищата, както е последната ни идея, за да може да се знае какво сме свършили досега в тази седмица. Общото решение днес ще се вземе в "Найден Геров" - кои предмети ще отидат в Риека, за да представят работата ни досега", допълва Нели Благова. 

"РоУм" - артистичен и предприемачески модел

"Хърватите от Риека решиха, че това ще бъде добър пример както за младежите, така и за артистите, които участват в проекта. Още една идея как да разпространяват способностите си и да стигнат до повече хора. Ето защо избрахме именно в център на града да бъде представена изложбата, а не само в общността да се вдига шум, но и да се разпространи из всички тези малки организации или големи организации, които посещават квартала и се интересуват от алтернативно изкуство и нестандартни практики при създаването на културни продукти", допълни Нели Благова.