"В болницата първо заварихме едно невероятно отношение от страна на доц. Гайдарова и екипа й, който всъщност управлява и работи в Детската нефрология за сметка на всичко останало като обстановка, консумативи, изобщо цялата тази нищета, в която работят хората там", спомня си Кремена Кунева.
Режат лепенките на парченца - не достигат консумативи
"Беше много неприятно, защото наистина условията бяха потресаващи. Стените мръсни, мухлясали, нямаха елементарни консумативи. Когато дъщеря ми трябваше да й бодат пръстчето за кръв, ми дадоха едно левкопластче, което беше не повече от 2-3 милиметра. Като поисках друго, понеже не беше особено чисто, ми казаха, че съжаляват, обаче нямат друго, защото не им достигат консумативите и се налага да ги режат на много малки парченца, за да стигнат за всички деца. Условията наистина бяха ужасни", коментира Кремена Кунева в предаването "Хоризонт до обед".
В болницата не достигат средствата за сапун и дезинфектанти, допълни тя.
"Някак си хората, които работеха там, аз ги виждах, че работят със сърце и душа и им е много мъчно за това, че не могат да осигурят елементарни неща, които са необходими. Така няколко дни там, виждайки ситуацията, говорейки с тях, единия ден дори едната сестра почти се разплака, разказвайки ми как са ходели да протестират преди няколко месеца за няколко часа, никой не им е обърнал никакво внимание, след което са се върнали в болницата. Както казват те, не могат да оставят децата за повече от няколко часа, тъй като повечето от тях са на специален режим на лечение", разказва още Кремена Кунева.
След престоя в болницата Кунева решава, че нещата не могат да останат така, защото "ако имаш щастието да си тръгнеш и да не се върнеш е едно, но има деца, които са постоянно там".
"Имаше едно момченце от дом, което е от деветмесечно - беше на девет години, тогава като бяхме, е почти постоянно в отделението, тъй като има някакъв вроден бъбречен проблем, т.е. има деца, които почти живеят там. Реших, че не мога проста да си тръгна", споделя Кремена Кунева.
Сега е на финала освежителен ремонт на нефрологичното отделение на детската болница. Доста хора са откликнали на призива за събиране на средства. До края на тази седмица ремонтът трябва да приключи.
Отделението е като приказка
"То изглежда като една малка приказка според мен. Ремонтът е освежителен, за основен ремонт нямаше как да се говори в рамките на две седмици. Просто изглежда по невероятно различен начин. Включиха се няколко момичета, които са страхотни художници. Започнаха да рисуват стените, направиха някакви вълшебни мотиви и, както една от тях каза, аз имам чувството, че не съм в болница. И това е може би половината от оздравяването, защото стана като приказка, което много, много ме радва", допълни Кремена Кунева.
Акцията на доброто продължава
Малка част от събраните средства ще останат непохарчени и ще бъдат прехвърлени към други кампании, уточни Кунева.
"Вярвам, че доброто може да продължи, защото наистина страшно много хора се отзоваха. Направи ми впечатление, че много хора българи, които живеят в чужбина - една част дори в Австралия, хора, на които децата им, вероятността да посетят тази болница, клони към нула, се включиха с доста средства. Това от една страна накара други хора да се замислят за това, че те могат да продължат. И вече имаме една идея за подобряване на условията в друга болница, която не е в София", съобщи Кремена Кунева.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Кремена Кунева
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Кибератака на 27 януари спря работата на информационната система на административните съдилища. И до момента сайтът на Върховния административен съд не..