Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наградата "Гауденц Руф" се връчва за последен път

Гауденц Руф - да видиш България от 90-те през изкуството

Швейцарският дипломат - виден меценат на български творци от първите години на прехода

Гауденц Руф
Снимка: Ани Петрова

„Когато се насочиш към експериментални неща, дори в изкуството, се изисква много кураж, много смелост. Ако искаш да купуваш съвременно изкуство, няма как да си сигурен дали то си струва парите – винаги е риск.“ Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ бившият швейцарски посланик у нас от 90-те години на миналия век Гауденц Руф. Освен дипломат, той е дългогодишен колекционер и меценат.

Тези дни галерия „Кредо Бонум“ изненада Гауденц Руф със специална изложба, озаглавена „Благодарим ви, мистър Руф!“. Като посланик у нас през първите години на прехода Руф активно подпомага български творци. През настоящата 2019 година за последен път се връчва наградата за съвременно изкуство "Гауденц Руф". 

Имаме проблем с това, че ние не умеем да казваме „Благодаря“ в България и да оценяваме нещата, които ни се случват навреме, каза пред „Хоризонт“ изкуствоведът Весела Ножарова от „Кредо Бонум“. „Във време, в което съвременното изкуство беше толкова неразпознаваемо, неразбрано, неустановено, този човек се обръща към българските художници, започва да ги кани, отваря си резиденцията“, връща лентата на събитията назад Весела Ножарова. 

За връзката между парите и изкуството

"Това, което прави г-н Руф толкова различен е, че той не просто купува изкуство, а той го следва, той познава художниците, той ги изслушва, изследва техните търсения, той ги подкрепя", подчерта Весела Ножарова.

Какво е накарало един швейцарски посланик от средата на 90-те да се заинтригува от новото поколение български художници?

„Винаги съм се интересувал от изкуство. Когато се озовах в България знаех, знаех, че тук има активна, жива арт сцена. Имаше обмен на артисти. Българи идваха в Швейцария. Това се финансираше от швейцарското правителство. Но също така си дадох сметка, че те са пренебрегнати и изтласкани от официалните кръгове. И си помислих, че трябва да направя нещо за тях“ – това гласи равносметката на Гауденц Руф към днешна дата. Тогава той започнал да кани не само артисти, но и дипломати и бизнесмени, „за да се създаде една общност, тези хора да се смесят“.

Изкуството в една променяща се страна

Как изглеждаше България в средата на 90-те в очите на Гауденц Руф?

„През 1994 г. се бяха провели избори, социалистическата партия беше дошла на власт и на мен ми се струваше, че времето се връща назад с 20 години. Цялата атмосфера, публичното говорене, нагласите ми се струваха много ретроградни. И въпреки че имаше една младо поколение, което искаше да се отвори към Европа, си помислих, че тези хора трябва да получат подкрепа. Такава беше моята гледна точка.“

България не била готова за дивия капитализъм

„Винаги съм мислел, че изкуството би следвало да отразява реалността. Изкуство, което напълно изключва това и просто изобразява красиви цветя и красиви пейзажи, е украшение, но не и изкуство. Имайки предвид огромните проблеми в политическия и обществен живот на България, си мислех, че изкуството би следвало да отразява тези неща. Открих много интересна авангардна група, която беше политизирана в някакъв смисъл. И си помислих: „Да, ето това е видът изкуство, който би следвало да бъде подкрепян, тъй като той има някакво отражение върху обществото, някакво влияние. По това време изкуството беше не толкова реакция на комунизма – това вече се беше случило преди аз да дойда, колкото по-скоро беше повлияно от капитализма, от всичките положителни, но и отрицателни ефекти на този див капитализъм, който се разви в тази държава, неподготвена за него.“

След София Гауденц Руф е изкарал и един посланически мандат в Белград.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Превод в ефир: Мартин Петров.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Майя Ананиева

Арт педагогът Майя Ананиева - "35 години свят от цветни чудеса"

Тя е вдъхновяваща, цветна, усмихната и вечно търсещ творец . Печели престижни награди като художник, но и притежава рядкото умение да работи с деца.  Творчески ги провокира да виждат красивото навсякъде , което остава за цял живот.  Тя е Майя Ананиева -гост на рубликата "Горещо сърце". Вече 35 години нейната школа "Колорит" кара..

публикувано на 27.04.25 в 06:25
Сийка Гълъбова -

Сийка Гълъбова: Без Господ трудно се живее

Сийка Гълъбова върви към Бога от 27-годишна възраст. Сега е на 60 години. Работи в модна къща като продавач-консултант. Вярва, че заради трудностите, които ѝ е изпратил Бог, е намерила пътя към него. За нея покаянието е животът, то дава мир, дава на душата да стане по-чиста, да се приближи до Бога, да го намери. Когато е намерила пътя..

публикувано на 20.04.25 в 09:46
Йордан Славейков

Йордан Славейков: В безмилостно време имаме нужда от милост

На 16-ти и 17-ти април от 19.00 часа в Народния театър "Иван Вазов" ще са премиерните дати на спектакъла "Последна стъпка".  Режисьор и автор на текста е режисьорът, драматург, писател и педагог Йордан Славейков , а заглавието е неговият дебютен роман.  Издаден преди десет години, "Последна стъпка" печели вниманието на читатели и литературни..

публикувано на 15.04.25 в 12:26

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...

публикувано на 01.04.25 в 12:52
Оксана Цветанова

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее  италиански, руски, английски и немски език.  Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.

публикувано на 30.03.25 в 06:51
маестро Томислав Аспарухов

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов.  Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство.  Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..

публикувано на 30.03.25 в 05:57
Отец Стоил от храма

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..

публикувано на 28.03.25 в 10:50