Тези дни галерия „Кредо Бонум“ изненада Гауденц Руф със специална изложба, озаглавена „Благодарим ви, мистър Руф!“. Като посланик у нас през първите години на прехода Руф активно подпомага български творци. През настоящата 2019 година за последен път се връчва наградата за съвременно изкуство "Гауденц Руф".
Имаме проблем с това, че ние не умеем да казваме „Благодаря“ в България и да оценяваме нещата, които ни се случват навреме, каза пред „Хоризонт“ изкуствоведът Весела Ножарова от „Кредо Бонум“. „Във време, в което съвременното изкуство беше толкова неразпознаваемо, неразбрано, неустановено, този човек се обръща към българските художници, започва да ги кани, отваря си резиденцията“, връща лентата на събитията назад Весела Ножарова.
За връзката между парите и изкуството
"Това, което прави г-н Руф толкова различен е, че той не просто купува изкуство, а той го следва, той познава художниците, той ги изслушва, изследва техните търсения, той ги подкрепя", подчерта Весела Ножарова.
Какво е накарало един швейцарски посланик от средата на 90-те да се заинтригува от новото поколение български художници?
„Винаги съм се интересувал от изкуство. Когато се озовах в България знаех, знаех, че тук има активна, жива арт сцена. Имаше обмен на артисти. Българи идваха в Швейцария. Това се финансираше от швейцарското правителство. Но също така си дадох сметка, че те са пренебрегнати и изтласкани от официалните кръгове. И си помислих, че трябва да направя нещо за тях“ – това гласи равносметката на Гауденц Руф към днешна дата. Тогава той започнал да кани не само артисти, но и дипломати и бизнесмени, „за да се създаде една общност, тези хора да се смесят“.
Изкуството в една променяща се страна
Как изглеждаше България в средата на 90-те в очите на Гауденц Руф?
„През 1994 г. се бяха провели избори, социалистическата партия беше дошла на власт и на мен ми се струваше, че времето се връща назад с 20 години. Цялата атмосфера, публичното говорене, нагласите ми се струваха много ретроградни. И въпреки че имаше една младо поколение, което искаше да се отвори към Европа, си помислих, че тези хора трябва да получат подкрепа. Такава беше моята гледна точка.“
България не била готова за дивия капитализъм
„Винаги съм мислел, че изкуството би следвало да отразява реалността. Изкуство, което напълно изключва това и просто изобразява красиви цветя и красиви пейзажи, е украшение, но не и изкуство. Имайки предвид огромните проблеми в политическия и обществен живот на България, си мислех, че изкуството би следвало да отразява тези неща. Открих много интересна авангардна група, която беше политизирана в някакъв смисъл. И си помислих: „Да, ето това е видът изкуство, който би следвало да бъде подкрепян, тъй като той има някакво отражение върху обществото, някакво влияние. По това време изкуството беше не толкова реакция на комунизма – това вече се беше случило преди аз да дойда, колкото по-скоро беше повлияно от капитализма, от всичките положителни, но и отрицателни ефекти на този див капитализъм, който се разви в тази държава, неподготвена за него.“
След София Гауденц Руф е изкарал и един посланически мандат в Белград.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Превод в ефир: Мартин Петров.
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..
Дебютният филм на Къци Вапцаров "Добри родители" тръгва от днес по кината в страната. Лентата е представена на 12 престижни международни фестивала..
С въвеждането на еврото България ще стане по-привлекателна за инвеститорите , заяви пред БНР Кристалина Георгиева - управляващ директор на Международния..