Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Памет и забрава за социализма

Николай Папучиев: Учените дължат неносталгичен прочит на миналото

До какво води липсата на консенсусен исторически разказ

Снимка: Музей на социализма - Варна

Учените трябва да се отстранят от носталгичното помнене на социализма, на което обществото има право. Това каза пред „Хоризонт“ Николай Папучиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на изследването „Минало за рециклиране – вещите от епохата на социализма между забравата и пазарните употреби“, с което участва в Международната конференция „(Пре)осмисляйки социализма: знание, памет и забрава за социалистическото минало“. Организатор на форума е Институтът по етнология и фолклористика към БАН.

Частните колекции провокират умилително отношение

Частните колекции създават определено отношение към миналото, което не е това, което реално се е случило, подчерта Папучиев. Той е на мнение, че подобни експозиции са вид банализиращ ключ, който разказва миналото като безобидно и спокойно време.

„Извеждат една битова, носталгична, лека страна на битието, която вкарва съвременния посетител в едно мило, носталгично отношение…“  

Николай Папучиев открои липсата на Музей на социализма у нас, за разлика от повечето бивши страни от социалистическия лагер.

„В това голямо отсъствие, в което липсва някакъв поне, консенсусен исторически разказ, се опитват да оперират частни лица, които създават свои колекции с вещи от социализма, афишират се сами като музейни експозиции. В един момент обаче бавно и постепенно ентусиазмът отминава и се оказва, че тези частни колекции нямат особено публично присъствие.“

Трябва да започне много целенасочена работа върху близкото минало, която да разкрие всички негови аспекти, смята ученият. „Животът в неговото ежедневие, употребите на властта,  натискът, който е съществувал, страхът у хората, радостите им, публичните и частните пространства. Изобщо времето на социализма е една модерност, която трябва да бъде изследвана многоаспектно.“

Прочитът на миналото - повече фактология, по-малко носталгия

Този диалог в науката трябва да бъде изваден от политическото злободневие, изтъкна още Папучиев.  

„Четенето“ на миналото не бива да се прави в контекста на това кой от днешните учени е ляв, либерал, десен, а по-скоро трябва да се направи един сравнително обективен, доколкото е възможно, прочит.“

Повече фактология, отколкото носталгично обръщане назад – това според Николай Папучиев ще направи анализа многопластов и по-обективен. Той обърна внимание и върху друга тенденция – ресторанти и барове да обзавеждат интериора си с битови вещи от миналото.

Според изследователя интересното е, че освен носталгия, подобни места се посещават и от млади хора, които нямат спомен за това минало, а "тази атмосфера носи памет за едно забавено време“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елена Петкова

20 години от създаването си отпразнува сдружение "Еквилибриум" в Русе

20 години от създаването си отпразнува сдружение "Еквилибриум" в Русе. Екипът предоставя социални услуги и е в основата на усилията за деинституционализация на децата в България. Малко известен факт е, че след случая "Могилино", разкрит от британската телевизия ВВС, точно тези хора поеха грижата за децата от този социален дом. Една от най-големите..

публикувано на 20.10.24 в 08:01

Трънливото виноделие на Тодор Костадинов от Боровци

Тодор Костадинов от село Боровци, между Монтана и Берковица, е пазител и изследовател на местни стари сортове лози , както и самоук винар. Посветил се е на винени експерименти, някои от които официалните винопроизводители трудно си позволяват. Костадинов стопанисва 20 декара лозя, в които все още има никому неизвестни сортове. "Тези лозя..

публикувано на 18.10.24 в 07:20

Писателката Марина Константинова и легендите за румънската кралица Мария Единбургска

През 2024 г. се навършват 100 години от изграждането на архитектурно-парков комплекс "Двореца" в Балчик, който възниква като резиденция на румънската кралица Мария /1875-1938/.   Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава самотното, или уединеното гнездо. Днес по-разпространен е преводът „Тихото гнездо”. Кралицата посещава града..

публикувано на 17.10.24 в 17:55

Размислите на един квартален автомонтьор

Трябва да се преразгледа цялата организация на движението . По магистралите у нас скорост над 120 км/ч е опасна , съгласен е инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Потребителите на транспортната система и тези, които ни я доставят – политиците, живеем в две различни държави , смята той. Промените за конфискуване на..

публикувано на 15.10.24 в 11:21
Емилия Юкер

Емилия Юкер: Ние можем да бъдем само българи, където и да сме по света

В този епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности"  талантливата  и многостранна Емилия Юкер преминала през Америка, завърнала се отново в Европа, спечелила уважението и признанието  и на  Германия, не изневерила на любовта си към  България ни напомни, че където и да сме, ако искаме да бъдем успешни, трябва да се развиваме, но не трябва да..

публикувано на 14.10.24 в 14:46

"Не се знае кой кара влака в Странджа". Защо НПО върши работа на институции?

В сравнение с предходни години, през настоящата туристопотокът в Странджа е много по–голям. Това отчитат от туристическото дружество "Насам-натам". Преди 4 години дружеството е започнало да реализира своя стратегия да възстанови стари туристически маршрути, които не са поддържани, както и да създаде нови . "Поставихме указателни табели по..

публикувано на 11.10.24 в 07:14
Самуилова крепост край Петрич

Костите на цар Самуил - между "гробоманията" и политическата употреба

За историческата наука няма съмнение, че Самуил е един от най-великите български царе в Средновековието. Това потвърдиха с нови доказателства учени от цяла Европа на международна конференция, посветена на 1010-годишнината от управлението на българския владетел. Неизвестни факти от живота на цар Самуил бяха представени на конференция Важен..

публикувано на 10.10.24 в 09:06