
В микрокосмоса на малко българско градче Бойка Асиова пренася макрокосмоса на Балканите. С проницателните си описания на българи, турци, помаци и албанци тя рисува картина на пъстра етническа общност, която съжителства в мир (макар невинаги в пълна хармония) и в която делят както хубавото, така и лошото помежду си.

Преводът на турски език е дело на Рюстем Азиз, който живее във Варна. Самият той е предложил книгата на турските издатели, след като я харесал и потърсил авторката. Заглавието не е преведено буквално заради скандалното му значение и защото от турското издателство се опасявали, че оригиналният му превод би предизвикал съдебни претенции на женски организации. Подобен е бил и казусът с немския вариант, тъй като в немския език терминът за бездетна жена е единствено медицински, разказа Бойка Асиова в предаването „Нощен хоризонт“.
Балкански роман с образи от детството
„Аз бях страшно зарадвана, че тази книга ще излезе в Турция, защото моят роман е много балкански, балканска история и е населен с човеци и съдби. И тези хора, които видях там – включително нашите преселници и местните кореняци турци, те имат съдбата на моите герои. А моите герои не са измислени", подчерта авторката.
Основни образи в сюжета са Враница, млада вдовица от войната и албанецът Адем, който се укрива в малкото българско градче от преследващото го кръвно отмъщение, което в родината му е неписан закон, превърнат в естетическа категория. Действието излиза от пределите на родния край на авторката и се пренася далеч зад граница – в Анадола, Албания, Румъния, Гърция, Света гора, Сирия.

„Измислих тази Враница. А името… аз много държа на имената. В нашия край, в цяла Македония имената са много интересни, много красиви. Враница го видях в едно надгробие в Мелник. И след това го видях в сборника на Братя Миладинови и много ми хареса, понеже е уникално и запомнящо се. Помня вдовиците от Втората световна война, които са връстници на моите родители. Те са едно ято в Разлог, възрастни на ония години, в детството ми така изглеждаха, с черно забрадени…“
Когато на разказа му отеснее...
„Яловата вдовица“ е първият роман на Бойка Асиова. Преди него тя е издала три сборника с разкази. Започнала първо да пише разказ за Адем, но постепенно, страница след страница, на разказа му станало тясно, появили се нови герои.
„И така се занизаха, навързаха, изскочиха, пресекоха съдбите си тези мои герои. А самият Адем – главният герой е реален, истински албанец от моето детство. Неговата бозаджийница беше в съседство с гимназията – пресичаш улицата и си купуваш боза. Даже когато почнах да пиша книгата, аз се запитах на какъв език говореше този човек, защото беше мълчалив. Даваш стотинките, дава ти боза, той не разговаряше с нас“, допълни Бойка Асиова, която през 2005 година предприема пътуване до Албания, за да я опознае, да опита „хляба на Албания“, да види планините и да усети атмосферата.
Стигмата безплодие
Безплодието може да споходи всеки, то е много жестоко и неразбрано, изтъкна Бойка Асиова. „И с много болка го изграждах този образ, с много. И с много познаване“, споделя тя.
Много от образите в „Яловата вдовица“ си имат реални прототипи. „Получи се един фотопортрет на родния ми град“, признава Асиова. Описаните герои станали толкова пълнокръвни, че нейни познати и читатели казвали, че ги разпознават всичките или че ако отидат в Разлог, могат да ги срещнат.
Бойка Асиова е автор и на романа "Вълчицата излиза привечер". В момента работи върху третия си роман.
Цялото интервю и репортаж на Мариан Карагьозов от представянето на книгата в Истанбул чуйте в звуковия файл.Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора. Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...
Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..
Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..
В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..
На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..
Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..
Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..