Началото на 50-те години на XX век. Втората световна война е приключила. Светът е обаче разделен на изток и на запад от Желязната завеса. След серия исторически събития България е в съветската сфера на влияние и граничи със Запада. На югоизток е Турция, която от 1952 година е членка на западния военнополитически съюз НАТО. България е член на Варшавския договор – военен съюз, създаден от тогавашния Съветски съюз.
О.з. полк. Димитър Вандов вече е в резидентурата на военното разузнаване в Истанбул, когато при него идва друг негов колега - Пеньо Пенев. Политическата обстановка по света и у нас е изключително сложна, спомня си за събитията отпреди 67 години 94-годишният полковник Вандов.
„Трябваше да решаваме много сериозни задачи. На първо място, трябваше да издирим подходящи лица в турската администрация, които разполагат със секретна информация, да им водим разработка с цел вербовка. Трябваше да установяваме контакти с изведените от България агенти по турска линия по времето на изселването на 49-та, 59-та и 51-ва година. Нашите разузнавателни служби изведоха доста голям брой агенти в Турция. Трябваше да контролираме тяхното развитие и там, където е целесъобразно, да ги възстановяваме връзките с тази агентура. По това време у нас се развиваше горянското движение. Така че бяхме длъжни да знаем кой минава границата, при кого отива и защо. И бих казал, че се справихме достойно с тази задача.“
Ситуацията е била такава заради обтегнатите отношения между Изтока и Запада. Но военните разузнавания са били нужни заради поддържането на баланса, пояснява военният експерт и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов в документалния филм на ВТК за разузнавача Пеньо Пенев.
„Военните разузнавания навсякъде са имали едни и същи задачи. Те са били насочени към запазване на мира, на стабилността, поддържане на баланс, възпираща роля. А необходимостта от такива задачи произлиза и от пряката заплаха тогава – от конфликтната ситуация между двата блока, конкретната опасност срещу нашата страна. Не е възможно, след като знаеш, че в ракетите „Онест Джон“(“Честният Джон“ – бел. ред.) с ядени и бойни глави, дислоцирани в Турция например, са заложени параметрите за удар по Пловдив, по Казанлък и други български градове, да не разузнаваш тези въоръжения.“
За същия филм военният разузнавач Иван Пенков уточнява, че Турция по онова време се е считала за най-сериозния противник на страната ни.
„Тя имаше огромна армия в този период, втората след САЩ в рамките на НАТО. А задачите по линия на Варшавския договор във военен план бяха да разузнава турските въоръжени сили и гръцките въоръжени сили. Като главно направление Турция, която планираше отбранителна операция в направлението на Кавказ, а ние, съвместно със съветските въоръжени сили, по направлението на Босфора. Поради това разузнавателните задачи за България, за българското военно разузнаване в този период са твърде тежки. Разчита се главно на нашето разузнаване.“
94-годишният полковник Димитър Вандов разказва от дистанцията на времето за рисковете на професията. През юни 1956 г. Пеньо Пенев е задържан от турските власти.
„Неслучайно турците попаднаха на Пенев. Коя беше причината? Първо, те заеха вече, че той е военен разузнавач. А един процес против военен разузнавач е с много по-големи възможности за пропаганда против България.“
Второто свиждане с Пеньо Пенев било по-добро от първото, свидетелства още разузнавачът ветеран. Срещата се състояла в щаба на Първа армия.
„Пеньо го доведе го един войник. Крепеше го, защото той не можеше да ходи, беше пребит. Куцаше, но имахме възможност и с него да разговаряме доста подробно. Той разказа за инквизициите, които са му прилагали. Дори показа кожа от ходилата на краката си, които са паднали в следствие на тежките побоища. Пеньо се държа геройски. Той защити не само себе си, защити и колегите си, защити и ръководството на разузнаването и ръководството на отбраната. Защити държавата“, смята Вандов.
През 1964-та година Пеньо Пенев се връща в България, разменен за девет турски агенти.
Димитър Вандов присъства на тържествената церемония по връчването посмъртно на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги I степен“ за офицери - на военния разузнавач о.з. полк. Пеньо Върбанов Пенев (1926 - 2015). Вандов поиска Пенев да получи от президента посмъртно най-високото държавно отличие.
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
И след протеста утре ще се борим за падането на това правителство до последно, заяви в интервю пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..