Началото на 50-те години на XX век. Втората световна война е приключила. Светът е обаче разделен на изток и на запад от Желязната завеса. След серия исторически събития България е в съветската сфера на влияние и граничи със Запада. На югоизток е Турция, която от 1952 година е членка на западния военнополитически съюз НАТО. България е член на Варшавския договор – военен съюз, създаден от тогавашния Съветски съюз.
О.з. полк. Димитър Вандов вече е в резидентурата на военното разузнаване в Истанбул, когато при него идва друг негов колега - Пеньо Пенев. Политическата обстановка по света и у нас е изключително сложна, спомня си за събитията отпреди 67 години 94-годишният полковник Вандов.
„Трябваше да решаваме много сериозни задачи. На първо място, трябваше да издирим подходящи лица в турската администрация, които разполагат със секретна информация, да им водим разработка с цел вербовка. Трябваше да установяваме контакти с изведените от България агенти по турска линия по времето на изселването на 49-та, 59-та и 51-ва година. Нашите разузнавателни служби изведоха доста голям брой агенти в Турция. Трябваше да контролираме тяхното развитие и там, където е целесъобразно, да ги възстановяваме връзките с тази агентура. По това време у нас се развиваше горянското движение. Така че бяхме длъжни да знаем кой минава границата, при кого отива и защо. И бих казал, че се справихме достойно с тази задача.“
Ситуацията е била такава заради обтегнатите отношения между Изтока и Запада. Но военните разузнавания са били нужни заради поддържането на баланса, пояснява военният експерт и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов в документалния филм на ВТК за разузнавача Пеньо Пенев.
„Военните разузнавания навсякъде са имали едни и същи задачи. Те са били насочени към запазване на мира, на стабилността, поддържане на баланс, възпираща роля. А необходимостта от такива задачи произлиза и от пряката заплаха тогава – от конфликтната ситуация между двата блока, конкретната опасност срещу нашата страна. Не е възможно, след като знаеш, че в ракетите „Онест Джон“(“Честният Джон“ – бел. ред.) с ядени и бойни глави, дислоцирани в Турция например, са заложени параметрите за удар по Пловдив, по Казанлък и други български градове, да не разузнаваш тези въоръжения.“
За същия филм военният разузнавач Иван Пенков уточнява, че Турция по онова време се е считала за най-сериозния противник на страната ни.
„Тя имаше огромна армия в този период, втората след САЩ в рамките на НАТО. А задачите по линия на Варшавския договор във военен план бяха да разузнава турските въоръжени сили и гръцките въоръжени сили. Като главно направление Турция, която планираше отбранителна операция в направлението на Кавказ, а ние, съвместно със съветските въоръжени сили, по направлението на Босфора. Поради това разузнавателните задачи за България, за българското военно разузнаване в този период са твърде тежки. Разчита се главно на нашето разузнаване.“
94-годишният полковник Димитър Вандов разказва от дистанцията на времето за рисковете на професията. През юни 1956 г. Пеньо Пенев е задържан от турските власти.
„Неслучайно турците попаднаха на Пенев. Коя беше причината? Първо, те заеха вече, че той е военен разузнавач. А един процес против военен разузнавач е с много по-големи възможности за пропаганда против България.“
Второто свиждане с Пеньо Пенев било по-добро от първото, свидетелства още разузнавачът ветеран. Срещата се състояла в щаба на Първа армия.
„Пеньо го доведе го един войник. Крепеше го, защото той не можеше да ходи, беше пребит. Куцаше, но имахме възможност и с него да разговаряме доста подробно. Той разказа за инквизициите, които са му прилагали. Дори показа кожа от ходилата на краката си, които са паднали в следствие на тежките побоища. Пеньо се държа геройски. Той защити не само себе си, защити и колегите си, защити и ръководството на разузнаването и ръководството на отбраната. Защити държавата“, смята Вандов.
През 1964-та година Пеньо Пенев се връща в България, разменен за девет турски агенти.
Димитър Вандов присъства на тържествената церемония по връчването посмъртно на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги I степен“ за офицери - на военния разузнавач о.з. полк. Пеньо Върбанов Пенев (1926 - 2015). Вандов поиска Пенев да получи от президента посмъртно най-високото държавно отличие.
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..
"Берковица е райско кътче, сгушено в полите на Ком. Връщам се с голямо удоволиствие в най-ранните си години. Всяка ваканция чаках да отида с..
Колко са столетниците в България? Отговор дава Националният статистически институт – към 31-ви декември 2024 година хората на възраст 100 и..
От днес всички магазини в България трябва да показват цените и в лева, и в евро . Законът е ясен – цената в евро стои до тази в лева, за да ни..