Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

При труса в Албания са пострадали сгради без необходимите конструктивни елементи

Последици от земетресение в Дуръс, Албания.
Снимка: EПA/БГНЕС

Втора група български инженери замина за Албания, за да продължи работата по оценка на състоянието на пострадалите от земетресението сгради в Тирана и Дуръс. Групата се състои от седем души. Помощта, осигурена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, е безвъзмездна.

Сградите са беззащитни срещу силни сеизмични въздействия

От Албания се завърна проф. д-р инженер Богомил Петров от Университета по архитектура, строителство и геодезия, който беше в първата група.

„Това, което видяхме е, че един сграден фонд е силно засегнат от сеизмичното въздействие, но трябва да отбележим, че голяма част от сградите, които бяха най-силно дефектирали, не са предназначени и не са в състояние да поемат сеизмични въздействия. Просто конструктивните системи, които са използвани в Албания, значителна част от тях, особено в годините до 1990-а, 1995-а не са приспособени и не могат да поемат подобен тип сеизмични въздействия“, подчерта проф. Богомил Петров в предаването „Хоризонт до обед“.

Първата група български инженери е обследвала около 85-90 сгради в Тирана.

„Значителна част от сградите са строени в 70-те години на миналия век и нямат необходимите конструктивни елементи за поемане на сеизмично въздействие. Основно бяха тухлени сгради, тухлена зидария със стоманобетонна плоча, никакви вертикални елементи, колони, греди, шайби, които да бъдат в състояние да поемат това натоварване“, допълни експертът.

Експертите са посетили и Дуръс. „Там сградите са със стоманобетонов скелет. Това, което на мен ми направи впечатление, поне аз не видях някъде сериозни дефекти в стоманобетонната конструкция. Основно бяха разрушени тухлени зидове, които са неукрепени, цели калканни стени“, посочи проф. Петров.

До 1995 г. в Албания е използвана стара нормативна база, която след това е била отхвърлена и постепенно започват да навлизат съвременните европейски изисквания.

Терените със сградите, които са напълно разрушени от земетресението в Албания, вече са почистени.

„По отношение на останалите сгради явно трябва да се вземат, това бяха и нашите препоръки - на колегите от различните екипи, че поотделно за всяка сграда, която наблюдавахме, направихме препоръки какво е необходимо да се направи със съответните проектни решения, за да може да бъде обезпечена тази страда, доколкото е възможно в сеизмично отношение“, каза още проф. Богомил Петров.

„Не сме поемали ангажимент за последваща помощ при осъществяване на проектирането, но това зависи от албанската страна. Те могат да поставят този въпрос в бъдеще“, изтъкна специалистът.

Подготовка за реакция при трусове

Трябва да имаме готовност за адекватна и много бърза реакция при такива сеизмични въздействия в Балканския регион, смята проф. Петров. 

"Ние трябва да имаме специалисти, които да бъдат готови в рамките на един-два дена след земетресението да отпътуват за дадената страна и да се включат в диагностицирането на сградите. Това трябва да бъде направено предварително. Те трябва да бъдат оборудвани с необходимата апаратура, с необходимата екипировка. Предварително да бъдат подготвени съответните въпросници или чек листове въз основа на които да се прави една много бърза оценка на сградите“, коментира специалистът.

„В същата степен важи и за нас. Ние трябва да имаме една предварителна подготовка. Да не се разчита на момента след земетресението, защото наистина реакциите са неадекватни и много често могат да доведат до грешна посока", обобщи Богомил Петров.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Милен Замфиров: Генните мутации на аутизма са съществували хилядолетия назад

Интересът към Центъра с лаборатория за изследване на аутизма е изключително голям. Това заяви пред БНР проф. Милен Замфиров - декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на новооткрития Център.   "Не съм имал никакво съмнение, че интересът към центъра ще бъде..

публикувано на 22.10.25 в 11:57

Възрастовите различия на работното място - риск или възможност за работодателите

По данни на Националния статистически институт България е на пето място по най-ниска безработица в Европейския съюз . Нивото на безработица у нас е под средното и намалява по-бързо отколкото средното ниво в Европа. Нивото на младежката безработица в България също е сравнително ниско - 15% , като се доближава до средното за страните от..

публикувано на 22.10.25 в 09:50
Дейвид Джордан

Доверието в обществените медии - ключът към тяхното съществуване

Как да бъде запазено и поддържано доверието на обществото към медиите – това е централната тема за участниците в медийната конференция на Международната асоциация на обществените медии, която се провежда в София.  Събитието беше открито от президента Румен Радев и генералния директор на БНР Милен Митев. Форумът събра в столицата представители на..

публикувано на 21.10.25 в 18:59

Д-р Николай Михайлов: Борисов е в упадък, застигнат от себеподобието си Пеевски

Физиономиите, които се съревновават за властта в България днес, са безобразни - техните силуети деградират сами по себе си, техният политически език е език на скритото насилие и жаргонизиран сексуално и през жест, и през намек, което представлява едно послание за политическия процес.  Коментара направи пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър,..

публикувано на 21.10.25 в 13:33

Десислава Бенина: Изкуственият интелект не може да мисли вместо ученика

" Не сме тук, за да отричаме технологиите и да има забрани. А сме тук, за да използваме това, което ни дават технологиите, но да го използваме разумно, етично и отговорно ". Това заяви пред БНР Десислава Бенина от Института за изкуствен интелект и преподавател в Националната търговско-банкова гимназия. Наскоро тя е защитила магистърска теза,..

публикувано на 21.10.25 в 11:19
Александър Миланов

Александър Миланов: Ако влезем навреме в квартала, няма да се налага да влизаме в моргата

"Това не е изолиран изблик на агресия, а предсказуем резултат от години натрупани пропуски . Много млади хора в днешно време растат без стабилни възрастни, без подкрепа, без емоционален език, с който да изразяват това, което се случва. Когато не могат да изкажат това, което се случва с тях, го показват понякога и с нож ." Това мнение изрази..

публикувано на 21.10.25 в 08:12

Симеон Ставрев: След като ЦГМ отвори данните на градския транспорт, време е и БДЖ да го направи

Може ли транспортният стрес да се облекчи, ако виждаме онлайн къде се намира транспортното средство, което чакаме? За София вече има ново мобилно приложение, което показва в реално време къде са всички тролеи, трамваи и автобуси . Направено е обикновен човек с помощта на отворените данни на града.  Борихме се за отворени данни 10 години ,..

публикувано на 20.10.25 в 11:42