БХК призова за задължителни курсове по антидискриминационно право в университетите

В юридическите факултети да се въведат задължителни курсове по антидискриминационно право, а достъпът на децата от ромски произход до образователната система да бъде гарантиран - за това призовават от Българския хелзински комитет (БХК) с цел подобряване на политиките за преодоляване на системната дискриминация срещу ромите в страната. 

Експерти от различни области обсъдиха на конференция в столицата добрите практики за интеграцията на малцинствената група.

В община Тунджа, Ямболско, има такъв работещ модел за преодоляване на съществуващите пречки пред интеграцията на ромите в сферата на образованието. Заместник-кметът Станчо Ставрев разказа, че преди година в местно училище е завършил първият випуск с профил "Лозаро-винарство", след като от общината попитали бизнеса дали има нужда от професионално образование в сферата. От бизнеса са осигурили и материалната база и специалистите за специалните предмети.

"Над 80% от тези деца в тази най-отдалечена част от общината в друго време въобще нямаше да учат средно образование".

Днес училището в село Тенево предлага професионално обучение по специалност „Шлосерство“ . Преди две години местната власт с сключила споразумение с голям австрийски инвеститор, собственик на машиностроителен завод в района, разказа Ставрев:

"Децата имат възможност след 10-и клас да работят в завода или да продължат в Ямбол, в Гимназията по машиностроене, в сходна специалност".

Усилията в сферата на образователната интеграция намират ясно проявление в добрата реализация на учениците:

Град Сливен дава пример за успешно дългогодишно партньорство между местните институции и сдружението "Ромска академия за култура и образование". В резултат на съвместните им усилия в продължение на повече от десетилетие, над 500 ромски деца за завършили средното си образование и се реализират успешно на пазара на труда. Стела Костова председател на ромската организация каза:

"Успяхме да провокираме Сливенската община, която финансира транспорта и учебните помагала на децата. Сега са прекрасни граждани - успешно се трудят, работят, повишават образованието си...".

Председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев отбеляза, че остават неразрешени проблемите с незаконните жилища в ромските квартали:

"Това е сферата, в която е най-трудно да се идентифицират добри практики. Пречката е законодателството, което противоречи на Програмата за интеграция на ромите".

Сред факторите водещи до липсата на видими резултати в интеграцията на ромите са влошената обществена среда, в която доминира безнаказаното подбуждане към дискриминация и насилие срещу ромите, включително публичното говорене на политици и държавни служители, което затвърждава системната дискриминация срещу ромите. 

Твърде малък остава и процентът на представители от ромската общност, които се обръщат за помощ към Комисията за защита от дискриминация.