С малки стъпки в изкуството сдружение „Прегърни ме“ подкрепя деца без родители

Вече 14 години екипът на работилницата за изкуства работи с деца, които са лишени от родителски грижи и развива техните таланти. Днес ателието посещават близо 40 деца и младежи, настанени в социални институции.

На Коледа се събираме заедно, всички най-скъпи хора, украсяваме елхата, получаваме подаръци, помагаме си един на друг, веселим се – така описват семейния празник децата без семейства. „Аз вярвам в чудеса и вярвам, че не се случват само по Коледа“, споделя едно от тях.

Децата виждат доброто и красивото по-добре от възрастните. Дядо Коледа идва чак от полюса, разказват ни децата от ателие „Прегърни ме“. Той е с мустаци, пухкав, има и брада и хубава шапка - допълват портрета му те. И заключават: „Дядо Коледа може да бъде всеки човек, щом помага.“

По-светлата част на живота

Вече имаме две деца, които са студенти – момиче актьорско майсторство и момче, следващо визуални изкуства, имаме и момче в Художествената гимназия и момиче в училище за приложни изкуства, не скрива радостта си Милена Нейова, създател на сдружението.

„Това е нашата мисия – да запалим искрата у тях за желание да се образоват, да откриваме таланта и да им покажем по-светлата част на живота“, разказва Нейова.

С децата се работи в занимания по изобразително и приложно изкуство, четене, дописване и илюстрация на приказки, разкази и стихове, театрални работилници, литературни и кино срещи.

„Започнахме преди много години с тъкачество и шивачество. Бяхме направили етно костюми със съвременно звучене. Правихме търг в Сатиричния театър. После имахме участие в московски фестивал на етно модата“, спомня си Милена Нейова.

Изкуството отваря врата

„Преди две години излезе „Ние, врабчетата“ с техни илюстрации. Сега сме решили да започнем да правим по Валери Петров илюстрации, текстове да дописваме“, допълва тя.

Според Розалия Радичкова, която е част от екипа на сдружението, изкуството отваря за децата врата, която им дава „съвършено различна гледна точка към живота“.

„Това е изключителна опора за тях. Смятам, че това е голяма надежда. Тук има една малка сцена. Рашко Младенов ни подари своя роял и ние се опитваме да приобщим професионални актьори“, отбелязва Розалия Радичкова.

От първо лице

Анио Кьонг е едно от порасналите и успели деца от ателието. Той запазва своята връзка с работилницата и преподава изобразително изкуство на малките посетители.

„Винаги съм им казвал, че всичко зависи от тях. Ако те се стремят към по-добро, ще станат по-добри. Ако вярват в себе си, и другите ще вярват в тях. Давам им себе си за пример, за да видят, че нещата не са толкова трудни, колкото изглеждат, стига да има хора, които те подкрепят.“