Декоративните прасенца – начин на употреба

Въведение

С кампания Стийв и Дерек събират 400 хиляди долара, след като споделят случая си онлайн. И се местят във ферма, подходяща за вече твърде тежката Естер. Преместването се налага заради канадското законодателство, което не позволява отглеждането на селскостопански животни в  домашни условия. Новата обител на Естер обаче се превръща в нещо повече от обичайна ферма - в приют за изоставени фермерски животни.

Историята на декоративните прасета ни води към Виетнам, САЩ, Германия и дори Русия, където ги селектирали за научни опити. Като домашни любимци те са все по-предпочитани и по света, и у нас. Но дали трябва да ги отглеждаме вкъщи и как?

В отминаващата китайска Година на земната свиня последният брой на предаването „Изотопия“ ни среща с две декоративни прасета.

История първа - Пончо

Доскоро Пончо (вече покойник)бил голямата слабост на своята собственичка - Михайлина Петкова от София. Отраснала от малка сред кучета и котки, Михайлина се влюбва в Пончо от пръв поглед.

„Тези животинки ме бяха запленили още когато ги гледах по телевизията. Съвсем случайно, бях на море през 2010 година, на Приморско – там го използваха за атракция, да се снимат туристите с него. Откупихме го от предишните му собственици и така стана мое прасенце…“

Михайлина опитала да изпрати Пончо в чужбина, защото условията там са по-добри, но щяло да й излезе твърде скъпо. Дава за пример Щатите, където има изградени спасителни центрове за прасенца. „Тъй като хората ги взимат, мислейки, че ще останат. Водят ги микро прасенца, но няма такива“, пояснява тя. 

 Така се случва и с Пончо. „Беше колкото кокер шпаньол на височина и тежеше около 40 килограма.“  

Пончо отива в пазарджишкия зоопарк, но там условията по думите й били ужасни и тя си прибира обратно декоративното прасенце.

„Извеждала съм го пет-шест пъти на ден, ял е тревичка, ходил е на вила - да тича на двор. Живя си много добре“, споделя Михайлина.

Щуро прасе

Освен на една Нова година е ял сапун за пране, Пончо си е отварял сам и вратата на хладилника. Веднъж даже изял цяла тава с пълнени чушки. Освен това е посягал и към трилитрова кутия с вино. „Просто го намерих в кухнята проснат, не можеше да стане.“

Прасенцата са изключително интелигентни животни и не обичат да им е скучно, убедена е от опита си Михайлина, според която прасенцата се нуждаят от внимание. Въпреки че нейният Пончо съжителствал много добре с кучето й, тя предупреждава, че куче и прасе заедно не бива да остават без надзор.

Освен кварталните животни, и хора са се заглеждали в Пончо и Михайлина. Изведеното на разходка прасе веднъж предизвикало лек пътен инцидент - движеща се кола блъснала друга спряла, защото шофьорът се загледал в прасето, излязло на разходка.

А отвъд разходките, за Пончо се полагали и грижи за външния вид. Тъй като кожата е суха, подобна на тази на слоновете, през лятото се налагало да се използват хидратиращи мазила.

Животни с характер

Михайлина откроява ината като доминираща черта на бившия си домашен любимец. „Толкова своенравни. Те си имат изключителен характер. Абсолютно всичко разбират. Когато те видят, издават много странен звук – все едно се смее бебе.“

Сега Пончо и неговият инат много липсват на Михайлина. Признава, че за десетте години съжителство с него е преоткрила себе си.

Тя твърдо против онлайн търговията с декоративни прасета. Като собственик на 5 кучета и 3 котки призовава всеки, решил да си вземе животно вкъщи, да е напълно сигурен, че ще отдели необходимото време и внимание. Не приема хорското бездушие и насилието над животни. Че хората имат да учат много за животните, е сигурно, вярва тя. Но и че могат да научат много от тях - също.

Джорджи, заснет от Лъчезар Вълев

История втора - Джорджи

Джорджи е декоративното прасе на столичната зоологическа градина. Той тежи около 50 килограма, което е максимумът за тази порода, пояснява Катерина Зарева от Екологичния център на зоопарка. Свикнал е с хората, да бъде хранен от ръка.

Виетнамските шкембести мини прасенца са порода на домашната свиня, която пък произлиза от дивата свиня. Затова и четината е твърда, а кожата дебела, разказва Зарева.

Джорджи е роден във варненския зоопарк. Станал столичанин на тримесечна възраст. Сега влиза в ролята си на животинче, използвано в образователната програма на зоологическата градина.

„Съвсем социализиран е към хора, към деца. Много е контактен. Много е спокоен. Разрешава да го галят“, допълва портрета му Катерина Зарева, за която Джорджи е „много мило животно“.

Също като при кучетата, опашката на Джорджи служи за емоционален барометър. С нея той изразява своето настроение. Прасенцето разполага с външен двор и вътрешна клетка със сено, където обича да подремва следобеден сън. Храни се три пъти на ден. Яде например марули, обича и варени картофи, с които обаче не бива да прекалява, за да не пълнее прекалено. Докато участва в репортажа за „Изотопия“ похапва и тиква.

Митове и заблуди

Катерина Зарева е била удивена от интелекта и навиците за чистота на Джорджи. Споделя, че въпреки дългогодишния си опит с животни, това е било изненада и за самата нея. По думите й, това, че свинята е мръсно животно, е напълно погрешно схващане, наложено заради отглеждането й в малки кочини. „Самите хора не поддържат и не хигиенизират кочината“, подчерта тя.

Зарева не съветва подобно животно като виетнамското прасенце да бъде отглеждано в апартамент, защото има нужда да бъде в естествени условия и като цяло е шумно създание. „Често квичат – искат да получават храна и внимание, което може да създаде проблем на собствениците. Когато се придвижват в апартамента тракат със своите копитца.“

В условия като тези в зоопарка, Джорджи може да живее до 18 години. Сега е почти тригодишен.

Какво друго знаете и не знаете за декоративните прасенца - проверете в звуковия файл.