Димитър Чакъров разказва, че интересът му бил провокиран от Явор Папазов, който се занимава със сигурност на данните в Европейския институт по сигурност. Така Димитър се захванал с проект за анализ на сложността на пълно хомоморфникриптографски схеми в имплементации на програми.
Операции върху криптирани данни
„Първата такава специална криптографска система, която ни позволява да правим операции върху скрити данни, да си работим със скритите данни, без изобщо да разбираме какви са те. Извършваме операциите, получаваме си криптиран отговор, знаем, че този отговор е верен, но не знаем какъв е, тоест не можем да видим какво е зад криптирания отговор. Това нещо се случва преди десет години“, обяснява Димитър Чакъров. Простичко казано сега той се опитва да направи изследването на такива криптографски схеми по-лесно за експертите.
Работата му няма да има директно отражение върху живота на хората, но последиците от сектора, в който работи 18-годишният ученик, са с огромно значение. Самата област е абстрактна, признава той. „И доста дълго време ми отне да разбера изобщо какво се случва в областта. Това е сложното.“
За сложното си има ментори, чиято помощ е неоценима, допълва Димитър. Има си и училища, които не са в България. Сега е в процес на кандидатстване в западни университети, чиито отговори чака до няколко месеца.
„Пътят ми минава през университета. След това дали ще остана в теоретичните среди или в индустрията, не се знае, но винаги я има опцията и за двете“, споделя Димитър.
„Опцията България винаги е съществувала за мен, но областите в математиката, които са ми интересни и криптографията, на границата между математика и други науки, които в момента си ми интересни, експертите в тези области не са в България“, посочва дванайсетокласникът.
Училището нито помага, нито пречи
В момента училището по думите му е неутрално, то не помага, но и не пречи, смята Димитър Чакъров. „Досега не ми е създавало пречки с моите извънкласни дейности.“
Но щом интересите на учениците са излезли извън традиционното знание и се простират в извънкласните, там според Димитър е нужна повече подкрепа. Той припомня добрите традиции на страната ни в олимпийските среди по природни науки и в изследователските среди. И подчертава, че спонсорствата за отборите или за отделни ученици са ограничени и недостатъчни.
„Можем да ги наречем „символични“. С една стипендия за ученик не може да се разработи цял проект, да се направи цяла една екосистема около един проект. Колкото повече напредва технологията, изобщо науката в България, ще се нуждаем от още повече финансова подкрепа“, коментира Димитър.
Краят на класическото образование
Образованието ще се ориентира и откъсва все повече от сегашния фундаментален модел един човек да преподава на други 30 към това, ако нещо ти е интересно, да се задълбочиш в него, да го изследваш, накрая да излезеш „с готов продукт, готов резултат, готово решение за даден проблем“.
„Границите между академия, между училище и индустрия може би ще започнат да се пречупват, да се губят“, прогнозира Димитър Чакъров.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
Това е отделен кадър, никой не знае кога е започнал конфликтът . Аз видях един откъс, в който между неясни фигури има някакъв диалог, който може да е..
Съпругата на старши комисар Николай Кожухаров сподели пред БНР актуални данни за състоянието му: " Възстановява се, в Интензивно отделение е"...
"Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов,..