Вера Гоцева: Фотографията визуално изрича неизречимото в човека

Изложбата показва детайли от домовете на хора, страдащи от хранителни разстройства и ще продължи до 2 февруари.

„100 грама нежност“ е фотографска изложба, но проектът е осъществен по покана на фондация „Живот на килограм“ – терапевти, занимаващи се с темата за хранителните разстройства, обясни пред „Хоризонт“ Вера Гоцева.

През 2018 година тя е била поканена да разработи визуално темата за хранителните разстройства. „Моето решение след няколко месеца разговор по темата  беше да вляза в домовете на тези реални пациенти и да снимам детайли от техните къщи, защото къщата е своего рода втора кожа на човека, нашата save зона, там във всеки един предмет присъстваме най-ярко.“

Могат да се видят много общи неща. Снимките действително разказват страшно много за душата на тези хора, казва Вера Гоцева, която вярва, че фотографията визуално изрича неизречимото в човека.

„Общ маркер на всичките къщи, над който обичам да разсъждавам, е маркерът на контрола. Тези хора очевидно не могат да контролират нещо друго в емоционалния си свят, искат да контролират на всяка цена външния си свят, тоест дома си. Навсякъде личеше много целенасочена и принудена подредба в някаква посока, но всъщност този контрол някъде „изпускаше“ и наглед едни целенасочено подредени къщи всъщност доста често някъде „изтичаха“, този контрол биваше нарушен и лъсваше уязвимостта на тези души.“

Вера Гоцева се надява фотографиите да подействат като огледало и зрителите да се замислят да собствената си връзка с храната.

„Да видят, че темата за храната и хранителните разстройства е всъщност тема за емоционалния свят на душата. Ние не говорим за храна буквално. Когато говорим за хранителни разстройства, не говорим дали някой е изял една баница, три бонбона или нещо друго, а всъщност за какво е гладна душата му.“

Важно е да се повдига завесата на тази тема, която е тема табу, убедена е Гоцева. „Сякаш е нещо изключително белязващо. Струва ми се, че е важно хората да говорят за това, да не се крият, защото говоренето е част от лечението.“