Прогноза: Петролът сорт Брент поскъпва до $75 за барел

Покачване на цената на сорта Брент до 75 долара за барел тази година и 78 долара за барел догодина заради напрежението в Близкия изток, прогнозира пред БНР Джеймс Суонстън от„Кепитъл икономикс“. При 75 долара за барел инфлацията няма да се покачи значително и заради това Кейли Томас от базирания във Вашингтон мозъчен тръст „Център за нова американска сигурност“ очаква да няма сериозни удари на САЩ срещу Иран, които биха довели до поскъпване на потребителските цени.

Ще се превърне ли Иран във втората Венецуела?

Преди санкциите от Вашингтон през 2018 година Иран бе третият по големина производител на петрол в Организацията на страните износителки на петрол. След решението на Съединените щати да напуснат ядреното споразумение и да наложат огромни икономически санкции на Техеран, страната изпадна в рецесия, а инфлацията расте неудържимо. Сега Вашингтон обяви нови санкции, които да притиснат икономически Иран. Макар и от геополитическа гледна точка ситуацията в двете държави да е много различна, стряскащите икономически данни накараха много анализатори да направят паралел с Венецуела - също страна, член на петролния картел, чиято територия е изключително богата на черно злато, но населението ѝ е сред най-бедните в света.

Какво означава всичко това за цената на петрола в световен мащаб и какво ще е отражението на случващото се в Близкия изток върху глобалната икономика?

Иран - 9,5 на сто спад на брутния вътрешен продукт, инфлация - близо 36 %, според предварителните данни за 2019 година. Казано по друг начин - икономическа катастрофа, а поскъпването на бензина миналата година причини масови протести, атмосфера от които слушаме в момента. Причината за дълбоката икономическа криза основно се крие в американските санкции, наложени през 2018 година, заради които третият по големина производител на петрол все по-трудно намира пазар за продукцията си, което удря държавната хазна.

„Дори и да сведат производството им на петрол до нула, ефектът би бил много по-малък, отколкото при налагането на предишните санкции“, заяви в интервю за „Събота 150“ Джеймс Суонстън от „Кепитъл икономикс“.

Иранският петрол отива в Китай

Факт е, че добивът на петрол спадна от близо 4 милиона барела дневно до около два милиона, по данни от ноември, насочени основно към Китай, подчерта Кейли Томас, специалист по Близкия изток в базирания във Вашингтон мозъчъчен тръст Център за нова американска сигурност.

Иранският суров петрол пътува към Китай и в момента. Засега Съединените щати не са оказали някакъв сериозен натиск върху Китай, за да промени поведението на компаниите, които купуват това черно злато. Това би поставило под въпрос търговското споразумение между Вашингтон и Пекин.

Тогава какво, се питат експертите, като допълват, че след масовите санкции от 2018 година има още няколко пъти, в които са налагани икономически ограничения.

Новите санкции на САЩ – вдигане на шум

Отговорът пристигна късно снощи от финансовото министерство във Вашингтон - новите санкции са върху бизнеса с метали, основно стомана и алуминий и нови забрани за официални лица от Иран.

„Каквито и санкции да бъдат добавени, те най-вероятно ще бъдат просто вдигане на шум - като куче, което лае, но не хапе. Разбира се, Съединените щати затягат примката около иранската икономика. Това обаче най-вероятно няма да промени поведението на Иран в желаната от Вашингтон посока. Точно обратното - ще провокира още агресия“, смята Кейли Томас.

А това вече е проблем, защото потенциалните военни удари ще бъдат насочени към петролни производители, които имат огромно значение за баланса на пазара коментира Кейли Томас, според която подобна ситуация в Близкия изток е риск, с който пазарите все повече свикват.

„Много американски партньори в Близкия изток са в изключително рискова ситуация, особено Ирак. Той не просто беше въвлечен в конфликта, но и се превърна в бойно поле между Вашингтон и Техеран. Това е последното нещо, от което Ирак има нужда. Виждаме, че и Саудитска Арабия, която принципно е сигурен партньор на Съединените щати срещу Иран, е в много уязвима ситуация“, смята тя.

Също като при атаките в Саудитска Арабия през септември, и сега петролът започна да поскъпва, но няколко дни по-късно се върна на по-ниски позиции. Сортът Брент - считан за референтен за европейските борси, достигна до 71 долара за барел в пика на пазарната реакция, но след това цената му слезе доста под малко над 65 долара за барел, припомни Джеймс Суонстън, но призна, че все пак от „Кепитъл икономикс“ са направили симулации на пазарната реакция и при потенциален военен конфликт.

Прогноза: $78 за барел петрол догодина

„Нашите прогнози са за покачване на цената на сорта брент до 75 долара за барел тази година и 78 долара за барел догодина. Изчисленията са направени преди сериозното покачване на напрежението в Близкия изток, но не мислим, че настоящата ситуация налага преразглеждането на прогнозите“, каза той.

„Ние обаче направихме изчисления, че при много тежък развой на събитията в Близкия изток, който наистина доведе до поскъпване на петрола - например до 150 долара за барел, това ще има сериозен ефект върху инфлацията. Говорим между 3,5 и 4 % на годишна база в повечето страни по света. Ако обаче ръстът на цените се задържи до 75 долара за барел, това няма да се отрази чак толкова сериозно. Енергийните продукти имат между пет и десет процент от общия дял на потребителската кошница“, каза Джеймс Суонстън.

В тях енергийните продукти съставляват около 5 до 10 % от потребителската кошница, което означава, че при 75 долара за барел, инфлацията няма да се покачи значително. От гледна точка на Съединените щати и предстоящите президентски избори обаче това е ключов момент, защото всяко поскъпване на потребителските цени ще има негативен ефект върху кампанията за втори мандат на президента Доналд Тръмп, коментира Кейли Томас, според която именно по тази причина Белият дом ще се въздържа от нови сериозни удари срещу режима в Техеран.

Цена над $100 при мащабен и продължителен конфликт

„За да видим цена над 100 долара за барел, трябва да видим мащабен и продължителен военен конфликт. Това би бил сценарий, при наистина много голяма провокация от страна на Техеран и реципрочен отговор от Вашингтон. В противен случай не бих очаквала толкова сериозно поскъпване на петрола или значително негативно отражение върху световната икономика и рецесия, от която хората толкова много се страхуват“, каза тя. 

И Кейли Томас, и Джеймс Суонстън се усмихват на твърдението на Тръмп, че Съединените щати нямат нужда от петрол от Близкия изток, но признават, че вече страната е ключов играч на петролния пазар.

Американски санкции срещу Ирак?

Ето защо Суонстън е готов за още една прогноза, макар и към момента да не изглежда вероятна - санкции срещу Ирак, за каквито се заговори след настояването на Багдад всички чужди военни да се изтеглят от страната. Именно Тръмп тогава заплаши със санкции.

„Те биха могли да наложат санкции на петролния сектор, което би се отразило много тежко върху икономиката на Ирак. За разлика от допълнителни санкции при Иран, глобалната икономика също би пострадала сериозно, защото би се стигнало до покачване на цените на петрола, а оттам и по-висока инфлация. Ирак произвежда около 4 милиона барела суров петрол дневно и е сред най-големите играчи на пазара. Съвсем ясно е, че отражението в глобален план би могло да бъде много по-сериозно, освен това ще провокира и реакция от страна на централните банки, които ще трябва да се справят с поскъпването на цените в по-голям мащаб чрез парична политика“, каза той.

Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.