Ели Геранмайе: ЕС трябва да удържи ядреното споразумение с Иран поне до изборите в САЩ

Конфронтацията между Съединените щати и Иран носи множество рискове - разпадане на Ирак, възраждане на групировката „Ислямска държава“, скок на цените на петрола и на инфлацията в глобален мащаб.

В тази обстановка в петък Съветът на външните министри от Европейския съюз упълномощи върховния представител за външната политика Жозеп Борел да се заеме по-активно с посредничество между Вашингтон и Техеран.

Европейските дипломати обсъждат и ответни действия след поредната декларация на Иран за намаляване на ангажиментите му по ядреното споразумение от 2015 година, което е в основата на иранско-американските противоречия. Моментът непосредствено след убийството на Касем Солеймани е крайно неподходящ за натиск върху Техеран, предупреждава Ели Геранмайе от Европейския съвет за външна политика в интервю за „Събота 150“.

- Трябва ли Европейския съюз да се готви за пълномащабна война в Ирак? 

- Поне засега изглежда, че Съединените щати и Иран се отдалечават от пряка военна конфронтация и, поне за известно време, ще имаме период на "охлаждане". Приоритетът за Европа сега трябва да бъде да намери политическо решение, с което да удължи този период колкото се може повече, и да държи Техеран и Вашингтон далеч от нови сблъсъци в Близкия изток.

- Мислите ли, че европейските дипломати са напипали правилната посока?

- Мисля, че Европа трябва да се заеме с постигане на деескалация с повече усилия на най-високо политическо ниво.

Нужни са по-целенасочени усилия за изработване на пакет от икономически мерки, които да бъдат предложени на Иран и които ще позволят на европейците, заедно с Русия и Китай, да предотвратят нова ядрена криза през идните месеци.

- Иран намалява все повече ангажиментите си по Съвместния всеобхватен план за действие. Все пак, на заседанието си в Брюксел вчера външните министри на Евросъюза не активираха заложения в плана арбитражен механизъм, който може да доведе до възобновяване на санкциите на ООН срещу Техеран. Неофициално се твърди, че решението вече е взето, но се изчаква по-подходящ момент. В същото време Съединените щати наложиха съкрушителни мерки срещу иранския стоманодобив. Чий подход е правилният? 

- Не виждам какво Европа може да спечели, като изостри и отнесе спора към Съвета за сигурност или като наложи нови санкции на Техеран. Това крие риск да провокира Иран да разгърне ядрените си дейности и да закрие дипломатическите канали -- които са абсолютно необходими в момент, когато сме свидетели на кулминация в напрежението между Иран и Съединените щати.

Европейците трябва много внимателно да боравят с арбитражния механизъм и, честно казано, да се опитат да спечелят време поне до изборите в Съединените щати през ноември. Тогава ще стане ясно дали Иран и европейците ще трябва да се справят още 4 години с политиката на Доналд Тръмп.

- Лидерите на Великобритания, Франция и Германия призоваха за намаляване на напрежението, като подчертаха обаче негативната роля на Иран, без изобщо да споменат действията на американците. Изглежда, Доналд Тръмп е решил, че, каквото и да прави, европейците ще го подкрепят. Трябва ли Европа да се дистанцира по-отчетливо от онези действия на Вашингтон, които водят до ескалация на кризата?

- Европейците първо трябва да определят ясно приоритетите си по отношение на Иран и Близкия изток като цяло и след това да ги защитават срещу всеки, който се опитва да ги подкопае - бил той Иран или Съединените щати.

Очевидно е, че Съединените щати при администрацията на Тръмп не допринасят за стабилността на региона и, на практика, засилват напрежението чрез кампанията за максимален натиск, с която провокират ответните действия на Иран. Всъщност именно Вашингтон подтикна Иран да увеличи регионалната си роля. Вижте само какво стана в Ирак след убийството на Касем Солеймани - иракският парламент подготвя условията за изтегляне на американските войски, което неизбежно ще осигури възможности за Иран да засили влиянието си.

Така че европейците трябва да съсредоточат усилията си, първо, в предотвратяването на война. Второ, в самия Ирак те трябва да пазят интересите си по отношение на борбата с групировката „Ислямска държава“ и да запазят военното си присъствие на терен в координация с иракското правителство.

- Американският президент поиска от НАТО да увеличи ролята си в Близкия изток. Не е ли това шанс за европейските съюзници да придобият по-силен лост върху събитията в региона?

Едно увеличено присъствие на НАТО в региона може да е от полза за европейците - да засили сътрудничеството в сферата на сигурността с правителствата на Ирак и Афганистан, особено във военното обучение, което е важно, за да не допуснем възраждане на групировката "Ислямска държава". Но главната роля, която Европа е в състояние да изиграе, е политическа - да подтикне всички актьори към дипломатическо решение.