Доротея Табакова представи пред приятели превод на пиесата „Електра“

публикувано на 13.01.20 в 09:23

Доротея Табакова

Снимка: Личен Архив

Интервю на Евелина Стоянова с Доротея Табакова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доротея Табакова е магистър по класическа филология. Преподава старогръцки език и автори (курс за начинаещи, ораторска и историческа проза, лирика), история и теория на превода, проблеми на рецепцията на антични текстове в България, антична метрика и проблеми на метрическия превод. Научните й интереси са в областта на превода и рецепцията на поетически и драматургически текстове, общо и компаративно стихознание, нетрадиционни форми на образование. Преводач е от четири езика, автор на две стихосбирки.

Доротея Табакова представи пред приятели превода на пиесата „Електра“:

„За пръв път имам щастието да превеждам пиеса на Еврипид не за книга, а за театър! „Електра“ е в ръцете ми благодарение на Плевенския театър „Иван Радоев“ и режисьора Андреас Пандзис. Това е радост, но и тревога. Като филолог знам как живее един текст върху бялата хартия, но как ще влезе той в диалог с реални зрители от плът и кръв?

За да се видя в огледалото през очите на хора с различен професионален и човешки профил, обединени от това, че са потенциални зрители, използвах практика, която съществува по света: обсъждане на „суров“ недовършен превод.

В уютното пространство на Фабрика за идеи имах късмета да направя такъв експеримент.

И така, оказах се в компанията на няколко колеги, но също и програмист, двама химици, икономист, богослов, журналисти... Това не беше фокус група, а просто приятелски кръг, който изслуша внимателно и добронамерено готовата част на „Електра“ и влезе в изключително плодотворна дискусия. Обсъждаха се отделни лексически находки – има ли място у Еврипид дума като „петимен“ или „кучка“ (по адрес на хубавата Елена)? Бяла или шарена е Античността? Трябва ли ритъмът да е разчупен на някои места? Неочаквано се получи и мъжки, и женски поглед към текста: мъж чу шума на оръжието, жена разбра Клитемнестра...

Офисът на Фабриката, който е повече дом, отколкото офис, предразполага към непосредствено общуване. Поканих приятели в своята преводаческа „кухня“, поемайки всички рискове на показване на работен етап; форматът, оказва се, е функционален, приложим и – не на последно място – носещ наслада и сближаващ хората. Работата плавно преля в афтърпарти – достатъчно е да кажа, че там имаше трима души, свирещи на китара, и вино за всеки."

Интервю с Доротея Табакова може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!