Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирослав Попов: Западният свят е във фаза на супер капитализъм

Как се произвежда криза и се дестабилизират общества и държави - поглед към българския и световния опит

Мирослав Попов
Снимка: Станислава Пирчева

Целият български преход е изпълнен с тежки противоречия, а една от най-горещите точки е датата 10 януари. Финансовата криза от 90-те остава дълбоко неизяснена за българската общественост. Мнението е на Мирослав Попов, политически анализатор и юрист.

Дирижирана нестабилност

„Остават откъслечните представи и спомени, когато доларът стигна еди колко си хиляди лева и т.н. /…/ Имало е финансови и икономически фактори, които са били силно заинтересовани от едно рязко обезценяване на българския лев. Каква е технологията? Първо взимаш на юнашка вересия огромен заем. След което, понеже първо не е много хубаво да връщаш пари, второ – ако може да се обезценят парите, почваш да работиш за девалвацията им. Тези неща са много страшни, когато ги видиш в чисто човешките им измерения.“

Идеята да се върви към пазарна икономика чрез дестабилизация на финансовите ресурси е много грешна и много скъпо струва на българското общество, изтъкна Мирослав Попов.

"Стигаме до въпроса възможно ли е в едно общество като нашето, просветено до неотдавна, грамотно все още, да има толкова неадекватно разбиране за случващото се в една от най-важните му сфери – икономиката", заяви Попов. Според него има „целенасочено будалкане на хората и внушаване на неверни представи – за света, за парите, за бизнеса“.

Масовизация на бедността

При голяма инфлация и обезценяване на спестяванията на хората настъпва драстично преразпределение на национално богатство, което означава масовизация на бедността, изтъкна Попов, според когото е необходима преоценка на случилото се, довело до подобно неравновесие.

През последните десетилетия нашият западен свят навлезе в капитализъм от нова фаза – може да се нарече супер капитализъм, подчерта Мирослав Попов. Тази промяна означава, че ролята на икономиката, която произвежда вещи, намалява за сметка на икономиката, която „произвежда“ пари, правейки пари от пари. „Както от въздуха нищо не може да се произвежда, така и в икономиката е същото.“ 

Това рязко изменено съотношение между реалния и финансовия сектор в страни като нашата се отразява много по-тежко, смята Мирослав Попов, който дава пример с Чили от 70-те години и преврата на генерал Пиночет начело на военна хунта.

Надница за вестник

„Няколко месеца след идването му на власт от Чикаго пристига един самолет с 30-ина млади икономисти, т.нар. Chicago boys, добре популярни като екип по икономическа реформа. Какво се случва? В същото това Чили, където преди това е имало ляво просоциално управление, стига се до финансова дестабилизация, сменят се парите и работникът, който довчера е работил на една прилична заплата, едни прилични доходи, получава надница, с която може да си купи един вестник. Цял ден работиш за вестник. В резултат на това от тогавашното 10-милионно Чили за няколко години 1 милион чилийци емигрират.“

Мирослав Попов прави директна аналогия със случая в България от първите години на прехода и емиграцията. „И в единия, и в другия случай се създават икономически условия, съвършено неприемливи за младото и средното поколение.“

"Мога да дам десетки други примери, при които страните са дестабилизирани чрез финансови операции, чрез манипулиране на национални валути, чрез странно и абсурдно поведение на национални банкови институции. Една по-голяма икономическа грамотност на човечеството никак няма да е излишна", коментира още Попов.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38