Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сегрегацията е бомба със закъснител за икономиката

Алексей Пампоров: В момента сме на етап апартейд

Има деца без ЕГН, които не подозират, че има свят отвъд калта на махалата

Ромските деца попадат в омагьосания кръг на сегрегацията и много от тях познават само малкия свят на гетото.
Снимка: БГНЕС

Академични преподаватели и изследователи подкрепят нова петиция, адресирана до Министерството на образованието и науката, която е за десегреция на ромските деца.

Мерките за десегрегация се взимат по такъв начин, че задълбочават или само преместват проблема, а не го решават, смята доц. Алексей Пампоров, д-р по социология в Института за изследване на обществата и знанието при БАН, автор на множество теренни проучвания, изследовател на ромските общности у нас.

Много е тъжно. В момента ние сме на етапа на някакъв апартейд, който се получава. Хората панически си изваждат децата от училища, само защото има едно или две ромчета.“

„Трябва да се работи в посока цялото общество да разбере, че докато изолираме едни деца и ги поставяме в зависимост някъде, в отделни, специални училища като за ромски деца, те не могат да имат достатъчно високи образователни постижения, не могат да имат успеха и знанието на другите деца и впоследствие, вместо да се включат на пазара на труда, те стават в тежест на икономиката“, коментира Пампоров, според когото колкото по-дълго сме в този модел, толкова по-силно ще се усеща проблемът в икономиката през следващите години.

Отписването на деца от училища, в чиито паралелките учат ромски деца, е рационален инстинкт, но системата трябва да бъде такава, че във всяко училище да има ромски деца, за да се обезсмисли „този механизъм на преместване на деца, само защото има едно-две ромчета“, изтъкна изследователят.

Алексей Пампоров вижда "огромно неразбиране в цялото ни общество", което смята, че проблемите с децата от сегрегираните квартали са факт, защото това са „етнически деца“ и етнически проблеми, а корените всъщност са в бедността.

Мерките за десегрегация трябва да включват много по-широка палитра – например карти за транспорт. Те не бива да са насочени само към ромски деца, подчерта доц. Пампоров.

Снимка: БГНЕС

„Не може да си представите как има деца, които никога не са излизали от махалите, които не знаят, че съществува свят отвъд калта и отвъд собствения им майчин език.“

За последните десет години ромските студенти и завършилите висше образование ромски младежи са над 2 хиляди, съобщи той.

Безплатният достъп до детски градини (не само на ромски деца, а за всички) е много ефикасно средство, посочи Алексей Пампоров, уточнявайки, че данните са от 30-40 общини.

Грешната философия на нашата образователна система е, че тя третира ромските деца като билингви, тоест деца, които говорят два езика. Лошото е, че това не са деца билингви. Това са си деца, които си говорят майчиния език – ромски, турски или румънски. Когато тези деца влязат в образователната система, те не са по-глупави или по-неможещи, те просто не разбират какво им се говори. Представете си сега във всички училища изведнъж да започне да се преподава на китайски.“

В големите сегрегирани квартали има относително значим процент деца, които нямат лични документи и ЕГН-та и не могат изобщо да бъдат обхванати в образователната система, обобщи Алексей Пампоров. 

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59