" Бялата стая" - между миналото и настоящето, спомените и четирите стени

публикувано на 20.01.20 в 08:27

Бялата стая“ е български филм от 1968 година на режисьора Методи Андонов, по сценарий на Богомил Райнов. Редактор е Павел Вежинов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по повестта „Пътища за никъде“ на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от Димитър Вълчев. Художник на постановката е Петко Бончев.

Действието се развива в София през 60-те години на XX век. Историята следва живота на учения Петър Александров - в ролята - Апостол Карамитев, който е в болница, тежко болен. Дългите часове в самота, между четири стени, го карат да размишлява за себе си, за живота и всички онези неща, които са му се случвали през годините. Спомените го връщат обратно при срещите с неговия приятел Буби и любовницата му Рина - в ролята - Елена Райнова. Буби е женен, а Александров служи, за да бъдат прикрити срещите му с Рина. Александров неусетно се влюбва в Рина, но пази чувствата си в тайна. Буби разбира за връзката им и казва на приятеля си да не ходи след Рина, защото тя не е за него. „Не гони тая жена... нямаш необходимите средства да си я сервираш.“ Александров си въобразява, че Рина го обича, но истината е друга - с "големи чувства само не се живее".

Филмът постоянно смесва сегашно и минало, спомените и бялата стая.

Спомня си за първата среща с бъдещата си съпруга Саша, тогава негова студентка. За раждането на първородната им дъщеря и прекрасните мигове, които е имал със семейството си. Спомня си за неосъществената мечта - книгата му “Психология на чувствата” да види бял свят.

Пред прага на вечността един мъж търси отговорите на въпросите от човешкото битие и се отправя на дълга разходка в миналото - от прозореца на бялата стая...

„Бялата стая“ е дебютна кинотворба на режисьора Методи Андонов. Ето какво казва той за филма: "Не бих искал да се занимавам с „болнична творба“. И по начало „Бялата стая“ не е „болнична“ история. Болницата и болестта на главния герой в крайна сметка имат символичен характер. На 45 години Александров се изправя неочаквано пред смъртта… Всъщност болестта, това е временната спирка в живота на героя, спирката, на която той трябва да преоцени целия си съзнателен живот взискателно, сериозно и прецизно."

„Бялата стая“ получава голямата награда "Златна роза" и наградите за: най-добра мъжка роля на Апостол Карамитев и най-добра женска роля на Доротея Тончева от Фестивала на българското игрално кино /1968/; Първа награда за филма на режисьора Методи Андонов от Международния филмов фестивал в Делхи /1970/.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!