„Ако прокуратурата стане една от партиите, които се състезават в политическия процес, влиза в коалиция с едни и атакува други, това ще създаде друг тип проблеми. Има притеснителни индикации за такъв тип развитие“. Това очерта пред БНР доц. Даниел Смилов, политолог и програмен директор на Центъра за либерални стратегии, преподавател по политология в Софийския университет.
В предаването „Неделя 150“ с коментар по темата се включи и проф. Антоний Тодоров, преподавател по политология в Нов български университет:
„Очаквам прокуратурата да продължи да бъде много активна в най-различни посоки… Въпросът е, че в това усилие могат да се отворят максимално много фронтове и прокуратурата да се захване с политическа дейност. Това е риск и ще навреди на цялото дело“.
По думите на проф. Тодоров „на публиката до такава степен ѝ е омръзнало да вижда подобна активност, която се представя почти за революция, че вече не е склонна да вярва на никого“.
Доц. Даниел Смилов:
„Някои от аспектите на прокуратурата изглеждат проблематично – като желанието на Иван Гешев да сложи всичките си опоненти в категорията на потенциални престъпници. Това е притеснително за демокрацията… Наказателната политика не трябва да е заместител на добра политика в други сфери“. Той очерта два управленски провала – управлението на водите и на хазарта:
„Тези провали няма да се изчерпят с търсенето на наказателна отговорност на един или двама служители. Става дума за политика, водена от правителства, зад които стоят мнозинства“.
Проф. Тодоров допусна извода, че Иван Гешев като новоназначен главен прокурор по някакъв начин си връща на президента заради отказа му да подкрепи още в първия тур неговото назначаване:
„По-неповърхностното обяснение е свързано с нещо, което на пръв поглед няма нищо общо едно с друго - този конфликт с президента, акцията срещу Васил Божков и историята с отзоваването на двама руски дипломати, обвинени в шпионаж. Питам се откъде дойде импулсът за тази особена активност на прокуратурата сега? Това е един геополитически конфликт, в който България е застанала в центъра за преразпределение на влиянието на САЩ и на Русия. Някои от тези акции са продиктувани от желанието на главния прокурор да получи по-високо одобрение от страна на САЩ“.
Интервюто с проф. Антоний Тодоров и с доц. Даниел Смилов можете да чуете в звуковия файл.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в понеделник, че намалява 50-дневния срок, който даде на Русия за слагане край на войната ѝ в Украйна, заявявайки, че е разочарован от руския президент Владимир Путин, предаде Ройтерс. Тръмп: 100% мита за всички с търговски отношения с Русия "Разочарован съм от президента Путин“, каза той пред..
С 60 000 повече са повикванията на спешния телефон 112 от началото на месец юли в сравнение с изминалия месец юни заради усложнената пожарна обстановка в страната. От националната телефонна линия за спешни повиквания допълват, че е необходимо гражданите да останат на линия до получаване на отговор от оператор от 112. Засиленият трафик..
Споразумението за митата между ЕС и САЩ предизвика разнопосочни реакции, включващи както облекчение, така и предупреждения за твърде висока цена. В замяна на това, че Вашингтон ще облага европейския внос не с 30%, а с 15% мито, Евросъюзът ще трябва да купува повече енергоресурси и оръжия от САЩ, като инвестира в американската икономика стотици..
Работата на системата BG-ALERT е отлична, а ако говорим за функциониране на системата - как се използва, там сме в процес на обучение . Такава оценка на системата за ранно известяване на населението направи главен комисар Николай Николов, бивш директор на ГДПБЗН, сега съветник на министъра на вътрешните работи, в интервю пред БНР...
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". "Финландската метеорологична асоциация отчете 14 дни с максимални температури, които не са отчитани, откакто се водят метеорологични наблюдения. Северна Европа, Сибир, Северният..
Продължават гасенето на пожара в местността Бакаджика край Ямбол. От сутринта се прокарват просеки с булдозер, на терен са екипи на огнеборците, три пожарни автомобила, две специализирани коли на Горското и 20 военнослужещи. Огънят вече е унищожил около 6000 декара - лозов масив, иглолистна гора, стърнища, сухи треви и храсти. Именно от..
Продължават усилията за овладяване на пожара в Пирин, където огънят засегна около 12 000 декара горска територия. От двете активни огнища остана само това над планинските села в община Струмяни и Кресна. По информация от оперативния щаб към момента няма застрашени населени места, но пожарът в Пирин остава най-тежкият в страната, каза директорът на..
„Комисията за противодействие на корупцията е обвързана с получаването на средствата по Плана за възстановяване от Европейската комисия. Този план, както и..