Последните промени в проектонаредбата за специализациите на Министерството на здравеопазването постигат необходимия баланс между интересите на държавата и младите лекари, като ще им позволят да специализират в България и да продължат пътя си на развитие тук, каза пред "Хоризонт" доц. Александър Оскар, ръководител на Очната клиника в Александровска болница. С промените младите лекари няма да връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Вместо това ще връщат само таксите за обучението си в периода на специализацията, ако тя е била по държавна поръчка.
Доц. Александър Оскар определя сегашния вариант на наредбата като доста по-справедлив. "Защото в крайна сметка с работата си специализантите са си изработили възнаграждението и не е справедливо, след като е завършил периода на специализация, ако не останат да работят в съответното лечебно заведение, да връщат трудовите си възнаграждения. От друга страна държавата инвестира в образованието на младите лекари и е редно да има някакъв ангажимент от страна на младите лекари. Така че намирам този текст за много по-справедлив."
Промените предвиждат младите лекари да не връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Те обаче ще връщат таксите за обучението си, когато специализацията е по държавна поръчка. Общественото обсъждане на проектонаредбата продължава и през месец март.
"По-атрактивните за младите лекари специалности са очни болести, дерматология. По-леки специалности, в които няма толкова тежки заболявания, няма висока честота на смъртност, нямаме толкова тежки нощни дежурства, изобщо нашата патология е малко по-лека, отколкото бихме определили във вътрешни болести, в хирургия. Съответно това са и специалности, които привличат повечето млади лекари."
В новия си вид наредбата търси баланс между интересите на специализантите и държавата, отбеляза Мартин Стоянов, който е пети курс в Медицинския университет в София.
"Идеята за обратна връзка на държавата е добра, тъй като тя все пак инвестира продължително време в своите бъдещи медицински кадри и е логично да има и някакъв момент на обезщетение, а именно тези такси, които се говори, че биха се връщали в случай на неспазване на това споразумение от страна на специализантите", каза той.
„Необходимо е държавата да има политика за подпомагане на специализацията в България. Всички знаем какъв е проблемът с някои дефицитни специалности, как един млад лекар може да започне да специализира и да остане в държавата да практикува като лекар“, заяви пред „Хоризонт“ председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
„При всички положения има желаещи, които да ползват субсидията от държавата срещу условието да останат да работят три години в България. Не е вярно, че всички специализанти отказват това. Проблемът беше, че на пръв поглед наредбата третираше като единствена възможност финансиране чрез министерството, което означаваше, че всички специализанти в България трябва да останат задължително да работят определен брой години, в противен случай ще възстановяват средства.“
Лекарският съюз подкрепя промените в наредбата за специализациите, защото са в посока предвидимост, не непосилни изисквания и финансов ангажимент на държавата към специализантите, подчерта Иван Маджаров.
Д-р Мартин Караманлиев е специализант по обща хирургия към Клиниката по онкологична хирургия към Университетската болница в Плевен. Завършил е с пълно отличие. Носител е на наградата „Златен Хипократ“ на Медицинския университет в Плевен за випуск 2017.
„Ще остана да работя в България и ще се развивам тук. Имах късмета и съм попаднал на много добро място, където младите са на почит, има възможност за развитие – както практическо, така и научно“, мотивира се той в предаването „Хоризонт до обед“.
Всички гледни точки чуйте в звуковите файлове.
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..
Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..
Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...
Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..
България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС. Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..
Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..
4 организации обявиха бойкот на търговските вериги в страната заради високите цени на хранителните стоки. В един от престижните южни квартали..
Плевен е застрашен и тази година от воден режим. За това алармира кметът на града д-р Валентин Христов. "Плевен отдавна има сериозен проблем с..
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за..