Един от тримата изследователи, получили Нобелова награда за физика за преломни открития в областта на лазерната физика, проф. Жерар Муру, беше удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Френският физик е един от тримата, които са в основата на изобретяването на метод за усилване на свръхкъси лазерни импулси, позволяващи достигане на безпрецедентни мощности и интензитети на светлинните полета.
Професор Жерар Мору обяснява ползата от работата си. Подобни лазери имат свойството да бъдат изключително точни при рязане, което вече се използва в очната хирургия за корекция на зрението, като се изрязва роговицата.
"Свойството на този лазер със свръхкъси лазерни импулси е, че може да се оформят много прецизни краища. Другото му свойство, е че могат да се регулират в рамките на обема на тялото, в което се работи с тях. И това е полезно за милиони пациенти, чието зрение може да бъде коригирано. Роговицата, знаете, трябва да бъде оформена прецизно. Можем например при лечението на рак да използваме свойствата на лазера. При електронната терапия и рентгеновата терапия ние фокусираме лъчението върху туморите, но засягаме и здрава тъкат. Докато протоните, създадени с тази лазерна технология, са много по-фокусирани и само в рамките на туморите. Разбира се, производството на радионуклеиди може да се случи в болниците. Не трябва те да бъдат произвеждани в реактор, на специално място".
Разказите на професор Жерар Мору за разработките, базирани на свръхкъси лазерни импулси, звучат като научна фантастика. Тези лазери могат да се използват, за да се промени траекторията на космическия боклук, който да изгори в атмосферата. Би смалило размера на адронния колайдер от 27 километра на 27 метра. Могат да помогнат и при симулирането на черни дупки на ниво лаборатория. „И така няма да се налага на учените да бъдат „търпеливи“, когато изследват черните дупки и да чакат милиарди години“, почти на шега казва нобеловият лауреат професор Жерар Мору.
"С тази технология можем да решим и енергийния проблем. Имаме възможност да произвеждаме чиста енергия. В момента това е най-важният проблем - как да произвеждаме чиста енергия. Може да изобретим нов тип ядрена енергия, която, знаете, не изхвърля в атмосферата въглероден диоксид. Имаме елемента торий, който присъства на планетата ни в огромни количества. Сега използваме уран, който не е толкова разпространен. Нужни са многократно по-малки количества за производството на ток, отколкото уран. Плюс това торият произвежда по-малко ядрен отпадък. Друго приложение на тези лазери е за унищожаване на съществуващите ядрени отпадъци. Можем да скъсим периода на полуразпад на някои от радиоактивните вещества от милиони години на няколко минути".
Деканът на Физическия факултет проф. Александър Драйшу казва, че проф. Жерар Муру има стари контакти със Софийския университет. От 2007-а година България е съучредител на европейски проект за интензивни лазерни източници, които все още, по думите му, са научна фантастика.
"Такива центрове вече бяха финансирани и са построени и апаратурата в тях вече се въвежда в експлоатация. Те са в Прага, Сегед и Турну Мъгуреле", казва проф. Драйшу.
Репортаж на Добромир Видев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд. Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..