Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

12 дни в Непал

Жюстин Томс на дигитална диета в Катманду

Как щастието може да покълне в мизерията и как се живее без телевизор

Високо в планината едно капсулирано общество живее на крачка встрани от бесния ход на времето.

„Всичко, което видях, ме порази“ – така обобщава впечатленията си от престоя си в Непал Жюстин Томс – експерт по онлайн комуникации, публицист и блогър.

Натрупаните впечатления на Жюстин Томс варират в двете крайности – от порива още в първите 24 часа да си тръгне обратно, до това след 10-12 прекарани там дни да не иска изобщо да напуска мястото. Тя е пребивавала основно в Катманду и околностите. Престоя си в Непал Жюстин Томс описва като отрезвяващ „на фона на всички наши донякъде измислени проблеми, донякъде голяма разглезеност от живота, който водим“.

„Беше много мръсно. Много, много мръсно. Аз съм пътувала на много места по света, но толкова мръсно място не съм виждала. Изключително прашно, защото има много малко пътища, които са асфалтирани, а има страшно движение. Пластмаса, всякакви боклуци, захвърлени на всякакви места. В целия град, покрайнините, дори в полето“, разказа в предаването "Графити по въздуха" Жюстин Томс.

„Видях изумителни стари храмове, исторически места, културни места, съхранени до днес, изградени до прекрасен детайл. Видях история и култура, които силно контрастираха на всичко останало – един изключително беден, скромен и в същото време щастлив живот, който тези хора водят там. Хора, които може би един или два пъти на ден могат да се хранят. Които ядат основно ориз, евентуално зеленчуци, малко плодове, много рядко месо. И все пак хора, които са добри, усмихнати, спокойни, с радост от живота, в очите. Което е много стряскащо и много хубаво същевременно.“

Къде е тайната на бедния, но щастлив живот? „Дали е от културата им, дали от религията им, дали е от това, че просто гледат философски на света“, пита се Жюстин Томс.

Там често спира токът, а интернетът е твърде скъп за тамошния стандарт на живот. „За мен беше една дигитална диета. Така че ми се получиха едни чудесни 10-12 дена, в които имах изключително малко достъп до интернет, бях си изключила телефона напълно.“

„Това, което ми липсваше, е по-скоро разбирането, че тези технологии могат да помогнат на това общество. Масово те се използват само като базова комуникация, а не като възможност, през която тази държава, която има достатъчно много история, традиции, интересни неща, които да сподели със света, да се промотира.“

Пътуването на Жюстин Томс било свързано с водено от нея обучение на млади хора от различни части на света, включително от Катманду. Била изумена от отношението към жените.

Модерният свят все още не е стъпил там. Тези млади хора знаят, че не бива да е така, но са принудени по силата на традицията и на очакванията на обществото и техните семейства да е така. Всички тези теми са изключително нови и все още е силно табу да се говори.“

Да видиш стенвестник през 2020 година – възможно е, когато си в Катманду. „Все още из центъра има табла, на които лепят вестника – лице, гръб на страниците и стоят възрастни хора, които са наистина далеч от технологиите. Изключително им е скъпо и недостъпно телевизори да имат, въобще техника у дома имат само богатите хора, не е масово. Някъде като има телевизор, като едно време в България, се скупчват семейства да гледат.“

Част от културния шок на Жюстин Томс идва от факта, че „те нямат понятие за опера, нямат театър в класическия стил, както ние го знаем, нямат много литература, няма детски книжки“. Имат обаче много силно застъпени и развити изкуства – музика и изобразителни изкуства.

На фона на всеобщата мизерия, Жюстин Томс отбелязва големия брой училища – в малки сгради и отделни къщи. „Учат в клас между 100 до 120 деца. Седят по земята основно. В едно помещение сядат децата. Целодневна е формата на обучение.“ 

Според Жюстин Томс всички европейци и хора от Запада, които попадат в Катманду, се чувстват опиянени от мястото. „Може би заради контрастите, може би заради пъстротата, може би заради добротата и това натурално щастие, което излъчваха всички тези хора. На мен наистина парченце от сърцето ми остана там. Още дълго ще говоря за Непал, за това пътешествие в Хималаите“, сподели Томс пред "Хоризонт".

От Непал се е завърнала само с табела с надпис „Namaste“ – израз, с който там те посрещат и изпращат.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Снимки: Жюстин Томс 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30

БНР на 90, "Изотопия" на 6

18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио" , пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България" . Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии . Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и..

публикувано на 18.07.25 в 02:09

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал . "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск . Това коментира пред БНР Луиза..

публикувано на 15.07.25 в 09:46
Радост и Марая Пееви

Цветни гривни за четириноги приятели

В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..

публикувано на 13.07.25 в 07:30
Божанка и Петър Ганеви

Божанка и Петър Ганеви за божествената музика на Дънов на неговия рожден ден

Инспектор на Симфоничния оркестър в Бостън, преди години, е оценил музиката на Петър Дънов като цитирам - "Божествена" .   "Имаме много такива случаи на усещане на окултната музика на Учителя като нещо изключително още първия път, когато я чуят. ", казва цигуларката Божанка Ганева, второ поколение последовател на Учението на Бялото братство ,..

публикувано на 12.07.25 в 06:00
Димитър Асенов

Димитър Асенов за живота през призмата на множествената склероза

Ще ви разкажем една лична история, в която има голяма емоционална болка и много сила, вяра и упоритост , за да продължи радостта от живота, да се укрепи волята и да се върне енергията.  Всеки един от нас преминава през периоди на големи изпитания в живота. За всеки това е различно време, а трудностите са от различен характер. Разбира се,..

публикувано на 10.07.25 в 10:07