Съдбата на Любчо Еленков или животът като отворена рана

Саня Христова - майката на Невена и баба на Любчо, помни сякаш е било вчера думите „Елате да видите бебето, до утре едва ли ще оцелее“. 

Роден в осмия месец, останал дълго време без въздух, Любчо се ражда с много тежки увреждания. Поставят му диагнозата детска церебрална парализа. Минава през десетки операции, подложен е на непрекъсната рехабилитация. Въпреки увреждането си продължително време посещава занятията в училище, а сега е на индивидуална форма на обучение.

Въпреки изпитанията Любчо е усмихнат, добродушен, мил и весел - причината и смисълът на живота ми, признава бабата Саня Христова. Мнозина са съпричастни с историята на момчето още от първия миг на раждането му, допълва тя. 

"Всеки ден, всеки миг, всеки час много хора ми пишат, обаждат се, искат контакти с нас, Господ здраве, живот и щастие да им дава. Благословени да са", казва Саня Христова за предаването "Рано в неделя". Именно съпричастността на хората и усмивката на Любчо клепят баба му в трудните дни.

"Много силно, много издръжливо дете е, да знаете. Ако малко по-рано беше дошла линейката, по-рано да беше изродено детето, може би нямаше да бъде с толкова тежка диагноза. Жестока съдба. Всичките тези години, дни и нощи, все едно не съм живяла, все едно вчера беше. Детето е причината да издържим на тази мъка и болка", продължава своята изповед жената. 

На 8 март Любчо става пълнолетен. Няма да има право на същата социална грижа от страна на държавата, каквато е имал като дете с увреждане. Средствата, които са му се полагали, ще намалеят. 

"Той в момента е в 11 клас, има още една учебна година. Дано да можем да продължим да учим. Дотогава запазва статута на ученик и може да получи социални грижи както досега. Когато прекъсне училище, тогава ще мине в категорията на възрастните с увреждания", обяснява Саня Христова, която не прави планове занапред. 

"Нещата в живота - и хубави, и лоши - ми се сервират изведнъж, така че мисля за състоянието на детето. От диагнозата, от това което съм чула, видяла и прочела, виждам, че напредъкът стига до едно време и после връщат назад. Има дечица и хора, които са ходели, правели са крачки, вече са на инвалидни колички. Получават се деформации, изкривявания. Много изживяхме тези години. Нямаме ден без процедури - плуване, конче, логопед, психолог, стволови келтки, клиники, санаториуми, операции също, съвети от много места. Един страх, една болка - дали ще постъпим правилно, кое е по-доброто", разкрива още от болката си бабата на Любчо.

Фотографът Красимира Василева разказва историята на Любчо в снимки. Благотворителната изложба успява да събере средства за рехабилитацията на детето в клиника в Словакия. По повод 15 години от основаването на лечебното заведение Любчо участва в конкурс за снимка. Ако успее да спечели, ще получи безплатни процедури, разказва още баба му Саня.

"Първата награда е три седмици безплатно лечение и преживяване в центъра. Втората е две седмици и така нататък. Общо са 15 награди. Помолих Красимира Василева, която много направи за внученцето ми, направи една изложба, в която се включи цяла България и много хора ни помогнаха. Благодарение на това поемаме разходите на детето."

"Самото гласуване е трудно - натиска се линка или снимката, натиска се едно сърчице под снимката, след това има една лесна математическа задача, която трябва да се реши. Хората са упорити, пишат, споделят, радват се за успехите на Любчо. Нямам думи за обичта на хората и желанието да подадат едно сърчице за Любчо всеки ден."

Интервю със Саня Христова чуйте в звуковия файл.