Историята на цариградското предградие Сан Стефано

Една от най-често споменаваните думи днес е „Санстефански мирен договор“ – договорът, с който в станалия исторически за България ден – 3 март, четвъртък, е сложен край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Турският автор Тургай Туна е изследовател на историята на Истанбул, автор на книги на тази тематика и екскурзовод. Дори самото име на мястото, където е подписан договорът – Сан Стефано, поставил началото на Третата българска държава, има интересна история.

Тургай Туна разказва една от версиите:

„Светите мощи на св. Стефан, който е бил убит като християнски мъченик, се намирали в гробище в Йерусалим, откъдето били пренесени в Константинопол. Понтифексът в Рим, тогава още не е имало разделение на католицизъм и православие, също е поискал тези реликви да бъдат пренесени в Рим. Като жест от страна на Източната Римска империя, или иначе казано Византия към Западната Римска империя, патриархът се съгласил да изпрати реликви в Рим. Според различни запазени исторически източници, когато корабът, пренасящ мощите бил край това място – днешния квартал Йешилкьой – излязла силна буря. Според някои версии тя траяла 10, а според други – 12 дни. Корабът бил принуден да спре на брега и на мястото, където днес е построена гръцката църква, е била издигната палатка за предпазване на мощите. В знак на почит моряците били хранени от местните хора с месо – за времето си това е била луксозна храна, която се е консумирала само по празници. И, разбира се, няколко парченца от костите на светеца са останали в селото и те са били в криптата на гръцката църква, която е била издигната там“.

Има и друга, не толкова миролюбива, версия за произхода на името. Според нея италианското име Сан Стефано, използвано до 1926 г., се ражда по време на Четвъртия кръстоносен поход. На това място на 23 юни 1203  г. котва хвърлили корабите на кръстоносците, пише руският византинист Сергей Иванов. От това място се разкривала поразителна гледка към високите стени и яките защитни кули на Константинопол.

След като завладели и жестоко разграбили великия град, рицарите откраднали мощите на св. Стефан с цел да ги занесат в Рим. Застигнала ги буря… и оттук-нататък версиите съвпадат. Името Сан Стефано, или Агиос Стафанос на гръцки език в памет на светеца, останало до прекръщаването на квартала на „Йешилкьой“ – Зеленото село – в средата на 20-те години на 20-и век.

Тургай Туна обаче е сигурен, че неговата версия е вярната:

„Не знаем името на селището преди това, но името Агиос Стефанос се появява през 6-и век“. 

Специалистът допълва:

„От началото на 19-и век редом с гръцкото население започва да се появява и арменско, защото османците правят една барутна фабрика и склад, а работниците в този отрасъл са били арменци… Тъй като заради светеца това е била свещена земя, арменците построяват своя църква – „Сурп Стефаннос“, зад гръцката. „Супр“ означава на арменски същото, което „агиос“ на гръцки – „свети“. След 1860 г. Ватиканът взема разрешение от султана и там е построен и трети, католически храм, което показва колко свещена е тази земя“.

Мнозинството от населението на квартала в продължение на столетия е било предимно немюсюлманско – арменци, гърци, левантийци, представители на католическото население във Византия, Близкия изток или Османската империя. Тургай Туна обяснява:

„Левантийците са били от Франция, Италия, Малта, други народности… Космополитна общност. Има една известна фамилия Крепен, както и издънка на прочутото миланско владетелско семейство Медичи, дошли в Константинопол, а в квартала е имало и Комнини – наследници пък на византийска императорска династия“.

Българите добре познават историята на Освободителната война – нейното избухване, форсирането на Дунав край Свищов, обсадата на Плевен, героичната отбрана на Шипка и последвалите низ от събития – падането на Плевен, невероятният зимен преход на ген. Гурко през Балкана и освобождаването на София, успешните боеве при Шипка-Шейново в началото на 1878 г. След тях пътят на руската армия към Тракия е открит. Първоначалните мирни преговори не постигат резултат и договор не е бил подписан в Одрин. Руските части настъпват и достигат до Чаталджа – в подстъпите на османската столица.

„По едно дере, минаващо по линията Йешилкьой/Сан Стефано османците изграждат отбранителна линия с ровове, окопи, оръдия, за да попречат на напредването на руснаците“.

Това, което в действителност спира офанзивата обаче е британският флот, който пристига край Сарайбурну, за да защити османските си съюзници, признават дори и турски историци.

„Поради това руснаците остават в Йешилкьой два и половина месеца – от януари до средата на март, когато започват постепенно да се изтеглят. Настанени са и по улиците, но много хора по това време са напуснали селото и висшите офицери живеят в техните къщи. Великият княз Николай Николаевич, брат на цар Александър Втори, двуметров мъж, като баскетболист, живее в конака на производителя на барут Дадян паша. От него е запазена само основите, другото е разрушено“.

В тази къща руската делегация подготвя множество от документите при преговорите, както и самия договор.

Но къде в действителност е подписан документът за възкръсването на България?

„В конака на Нериман шах. Когато видях това име в османските архиви, реших, че то е персийско. Оказа се обаче, че и това е арменско семейство, близко до Дадян паша. През 1894 г. обаче силно земетресение разрушава много постройки, включително и намиращият се близо до морето конак на Нериман шах, но мястото е известно и в момента там се намира луксозен жилищен комплекс“.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.