Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Натрупват се поколенчески различия в професионалната и житейска ориентация

Какво търсят младите, които нито работят, нито учат

Изборът на днешните младежи се измества във времето

Снимка: Pixabay

170 хиляди млади хора от 18 до 29-годишна възраст не работят и не учат. Статистиката е на Министерството на труда и социалната политика

По данни на Евростат броят на младите хора в България, които не учат и не работят, е 220 хиляди. Те представляват 21% от младите хора у нас. По тази статистика страната ни се нарежда на трето място сред страните в Европа - след Гърция, Италия. Най-малък е броят на неактивните млади хора в Швеция и Холандия.

Семейните ценности влияят при формирането на трудовите навици на младите хора, смята Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара.

"Това е на първо място семейството, обкръжението. Също не толкова маловажно е образованието. Голяма част - коло 56 -70% близо от тези хора са без образование, без квалификация. Около 20% са неграмотни", коментира Томов в предаването "Хоризонт до обед". 

Около 30% от безработните млади хора са от ромски произход.

"Преобладаващата част са в селата, в малки населени места. Тези хора нямат възможности, те изобщо нямат трудови навици, отношение, изградено, към труда. Те не са сигурни, че ако влагат усилия, ще постигнат. Те разглеждат живота като една даденост, която те предопределя, поставя на едно определено място, а не трябва да търсиш ти възможности за усъвършенстване", допълни експертът.

Част от безработните млади хора получават доходи от родителите си, които работят в чужбина. Някои от тях работят сезонно без трудови договори.

Поради спецификата на професионалните направления в университетите има струпване на висшисти в сфери, в които не се търсят кадри и същевременно недостиг на специалисти за други икономически дейности. Около 40% от българите с висше образование не работят по специалността, която са завършили.

Има теория, според която ако родителите са постигнали яснота какво искат да правят на 18-годишна възраст, то при децата им това се случва на 29 години. Тази теория обяснява онова, което за по-възрастните поколения изглежда като пасивност и демотивация, коментира психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева.

Маргарита Бакрачева
Ускорената динамика в сравнение с всеки един предишен исторически период има две измерения, посочи доц. Бакрачева.

„Едното измерение е в прекалено многото избори. Доколкото ние имахме възможност да избираме грубо между 30 университета и 5 държави, в които да се реализираме, в момента младежите нямат такова ограничение. Те имат стотици хиляди избори във всяко едно нещо, което удължава периода – на тях им е необходимо малко повече време да се ориентират в тези толкова много възможности.“

"Наистина това е един период, който се отразява не само на тях, но и на всички останали поколения, тъй като това променя в известна степен и картината какво може да очакваме, когато те завършат училище, университет - дали са достатъчно стабилни в избора си и дали няма да започнат нещо друго да правят", допълни Бакрачева. 

Притеснението „дъщеря ми/синът ми стана на 30 и още не знае какво иска да прави“ се отразява на цялото общество, подчерта специалистът. 

Според специалистите професионалната ни идентичност обяснява около 60 на сто от общата ни идентичност. Мотивацията се дели на външна и вътрешна. Външната идва от средата, вътрешната доц. Бакрачева оприличава на крехко цвете, за което трябва да се грижим, защото е по-важната част от мотивационната верига.

"Нещо може да ни е интересно, обаче когато не е подплатено с достатъчно финанси или възможности да се развиваме - тоест ако няма външните стимули, няма как да поддържаме вътрешната мотивация, колкото и прозаично да звучи. От друга страна пък, ако има прекалено много външни стимули, тогава вътрешната мотивация отново страда", поясни Маргарита Бакрачева. 

Двете мнения чуйте в звуковите файлове. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поредни измами в интернет: Медии и журналисти рекламират схеми за печелене на пари

Поредни измами в интернет - използват се авторитетни медии и журналисти, чрез които се рекламират лъжливи схеми за печелене на пари . Редовните интернет потребители могат да попаднат в капана на финансова измамаили кражба на данни. Фалшивите интервюта, видеа и твърдения са многобройни . На едно такова попадна и екипът на предаването..

публикувано на 06.03.25 в 10:53

От 148 хил. регистрирани безработни през декември м.г. само 44% са получавали обезщетение

От малко над 148 хиляди регистрирани безработни през месец декември миналата година само 66 300 - или 44 процента, са получавали обезщетение за безработица. С минималното дневно от 18 лева са били 29% от хората, а само 200 души са получили максималното от 107 лева. Средното изплатено обезщетение за месеца е 706 лева, като това за жените е със..

публикувано на 05.03.25 в 15:59

Плановете за AI в училище срещат реалността с хартиения учебник

Министерството на образованието ще прави модел на изкуствен интелект, специално предназначен за работа в училищата. Така учениците ще имат достъп до информация, която не е засегната от типичните за изкуствения интелект прояви на "измисляне или халюциниране"на факти. Данните за обучението ще са от електронните учебници , подсказа зам.-министърът..

публикувано на 05.03.25 в 12:04

Музиканти в борбата срещу наркотици и зависимости при децата

В Плевен благотворителен концерт под надслов "Да опазим нашите деца" събра родители и деца. Събитието е в памет на 14-годишния Валентин Христов, който почина след падане от жилищен блок в града след употреба на вейп с наркотично вещество. Специално участие в събитието взе рокпевецът Звезди от група "Ахат". На сцената в зала "Катя Попова"..

публикувано на 05.03.25 в 10:42

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04