Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Телемедицината в кризисно и в мирно време

Красимира Масларова: Държавата може да тества медицинските консултации от разстояние

Дистанционното консултиране намалява натиска върху здравната система и има социална мисия

Красимира Масларова
Снимка: Личен архив

Българска компания предлага безвъзмездно иновативна телемедицинска технология за онлайн комуникация както с лекари, така и между медицински специалисти, по време на ограничителните мерки заради коронавируса.

„Нашата компания написа две писма до всички институции, организиращи в момента ситуацията. Нашето предложение е да се използва безплатно, безвъзмездно, без ангажимент платформата. Да облекчим  работата на личните лекари, които са на първа линия. Нямаме никакъв отговор към момента от нито една институция, държавна. Подозирам, че в момента са заляти и с други предложения и не смеят бързо да се ангажират с дадено решение. Особено когато не са го видели, не са се запознали с него”, каза пред БНР Красимира Масларова от иновативната компания.  

От няколко години фирмата на Масларова разработва онлайн платформа за телемедицина. От известно време системата се използва от болници като „Пирогов", университетската "Света Анна", частни болници в още 30 населени места.

„В някои общини имаме поставени устройства, обезпечаващи телекомуникационна връзка, така че да може възрастният човек например, или човек без технически познания, да отиде в общината, технически само да бъде свързан със съответен лекар и онлайн той да се осъществи на спокойствие, самостоятелно консултацията с лекар", разказа в предаването „Хоризонт до обед” Красимира Масларова. 

Платформата се ползва с доверие от болници и лекарски среди. На хората спестява пътуване, а на лекарите - струпване по време на карантина пред кабинетите.

По данни на „Прайсуотърхаус Купърс“ за миналата година над 60% от хората са имали възможност дистанционно да зададат въпросите си към лекари.

„Дежурните лекари онлайн проследяват, примерно, хора под карантина. А хора със съмнение за инфекциозно заболяване могат да се свържат там, могат да ги видят онлайн, да ги насочват. Хората под карантина изпадат по някой път в паника. Имат много допълнителни въпроси и проследяването онлайн, с визуален контакт и всички допълнителни възможности, дава на сигурност и за двете страни”, подчерта Масларова.  

Телемедицината не е панацея, но в редица случаи се оказва най-добрата възможна алтернатива, а понякога и единственият възможен вариант, изтъква тя и допълва от личен опит как в ситуация на работа от вкъщи дори на лекарите, достоверната комуникация през интернет става и животоспасяваща.

„Аз за семейството си имах проблем. Точно сега,  в периода на карантина, трябваше да се свържа с личния лекар. Три дни жената не успяваше да ми вдигне. Но ако има регламентирано поле, в което се записва час, онлайн консултиране, мисля, че ще бъде удобно за всички страни. В платформата гарантираме, че в всички включени и представящи се като лекари, са пълноправни лекари, регистрирани в Българския лекарски съюз. Личен опит от една позната: попадна на доцентка, която се представя за лекар. В процеса на разговор по Фейсбук се оказа, че това е учител по български език и литература, която просто си е повярвала и се представя за медицинско лице, изписва психотропни лекарства дори. Препоръчва, дава схеми...” 

Затова Красимира Масларова вярва, че сегашната ситуация с коронавируса ще провокира и интереса на българските власти към подобни разработки.  

Разговаряме с лекари от доста време. Всички са единодушни, че това е бъдещето, че трябва да се внедрят дигиталните услуги. Но го отлагаха във времето. Казваха: „Да, да, това е бъдещето. Просто не ни е на дневен ред сега. Все пак хората са свикнали да си пътуват, защо да го променяме.“ Докато сега се видя колко е наложително. Сега, освен хората под карантина, има хронично болни, които продължават да си имат проблеми, въпроси. Има здрави хора, които си имат здравни казуси. Било то за дете. Вместо да ходят до лекаря, при положение, че излизането не се препоръчва, се вижда ползата върху телемедицината, която облекчава натиска върху здравната система, дава сигурност, социално отговорна е. Спестява много разходи на всички страни”, коментира Масларова.

Компанията на Красимира Масларова е носител на награда за социална иновация за 2019 година. Самата Красимира е убедена, че в бъдеще държавата ще признае възможността за медицински консултации от разстояние.

„Така че здравноосигурените хора към Националната здравноосигурителна каса да могат също да се възползват. Да не е експериментално, да не е само частно заплащането, не е само частни локални инициативи. Това е по-генерален въпрос, който вероятно ще отнеме време и вероятно не може да стане сега, за един ден. Но сега за един ден, без да коства нищо, може да се изпробват на практика ползите от това нещо. Още повече, че, доколкото на мен ми е известно, държавата е необходимо да включи електронно здравеопазване.”

Темата в детайли чуйте и в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04