Маргарита Младенова: Ще се появи глад за дух и смисъл, не само с какво да напълним мазето

"Трагична е участта на човека в битието, щом той е срочно същество, щом му е даден срок и какво ще направи с този срок е като че ли целият смисъл на неговото пребиваване тук. Трагично е, но в това има според мен тази истина, има и нещо възвисяващо, повече от катастрофично", с тези думи описа ситуацията с разпространението на коронавируса режисьорът Маргарита Младенова, директор на Театрална работилница "Сфумато".

Това, което се случва, е описано във филми, романи и после се случва в реалността. Изкуството изпреварва и предупреждава, с грижа и тревога за инертността на човека в неговото съществуване, смята театралният режисьор.

"Мисля, че оттук насетне от нас се иска един не еднократен жест, а избор с перспектива - дали този човек, това човечество да живее добре, което е патос на свръхпроизводство, свръхпотребление или престъпление към това, което ни е създало и какво му причиняваме, или да бъде добър и да си наложи едни самоограничения, малко в аскет да живеем, да потребяваме само колкото ни трябва, а не да изхвърляме храна, и да мислим за човека до нас, даже да не го познаваме", сподели размислите си Маргарита Младенова в предаването "Хоризонт до обед".

Ние сме тук да се погрижим, да дадем, да създадем, а не да вземем и да повредим, убедена е Младенова.

"Не мога да кажа, че имаме повече време. Това е отнето време, отнето от болестта, от вируса, в смисъл, че през това време биха могли да се създадат неща, да се проведат репетиции, да се извади представление, т.е. биха могли на живо неща, които не могат да се случат само вътре в човека или като идея. Особено когато става дума за театъра всичко трябва на живо да се случва. То е отнето време от правенето, от създаването, но е придадено време откъм осмислянето", изтъкна режисьорът.

Маргарита Младенова заяви, че очаква с нетърпение зрителите да се върнат в залите.

"За разлика от доста големия скепсис на много мои колеги, че залите ще се отворят, но наплашения българин как ще се върне в залите, те ще бъдат почти празни - аз някак си пък обратно допускам, че в един по-верен баланс между важно и маловажно, по принуда макар направен в почти всеки, ще се появи глад за дух, глад за събитие, глад за смисъл, а не само какво да ядем и с какво да си напълним мазето. Аз вярвам в това".