Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Олена Мискун: Ползата от ядрената енергетика има твърде висока цена

Последиците от аварията в Чернобил през 1986-а остават и до днес

Олена Мискун
Снимка: Личен архив

Украинските власти не дават информация как и къде се разпространява пепелта от пожара край Чернобил. Не се прави и анализ на радиоактивността на въздушните потоци след пожара. Това каза пред „Хоризонт“ Олена Мискун от Центъра за екологични инициативи „Екодия“ - обществена организация, която се бори за устойчива енергетика без ядрени мощности.

Започналите на 3 април пожари вече са изгасени.

„Основният въпрос е, че експлозията от 1986-а, дори и да се е случила преди толкова време, има своите последици и днес. Частиците, които са се разпръснали тогава, още са там – в тревата, в дърветата, в почвата. Дори и след толкова време тези частици не са по-малко радиоактивни“, подчертава Олена Мискун и предупреждава, че сега, заради огъня в гората около Чернобил те могат да се разпространят заедно с горещия въздух и пепелта от изгорелите дървета.

„И на практика отново да се случи това, което стана 1986-та година. Количеството радиоактивни частици се вдига с въздуха, ние не знаем къде могат да се установят, къде могат да паднат. Големият проблем е, че територията около атомната електроцентрала в Чернобил не е заразена с радиация равномерно. Има райони с високи нива на радиация, има и такива, където тя е сравнително ниска.“

Така наречената Червена гора е мястото, където след инцидента през 86-а дърветата направо изсъхват след преминаването на радиоактивния облак.

„Това място горя. Властите казват, че е в радиационната зона около Чернобил нивата на радиация са в определените лимити. Това е логично, защото нямаме ново замърсяване с радиоактивен материал от централата. Но украинските власти не желаят да коментират или крият по някаква причина къде всъщност е отишъл този радиоактивен отпадък, тази пепел от горящите огньове. Няма начин да се засече, да се разбере накъде отива пепелта. Къде пада – дали в градини или в райони, където има селско стопанство. Знаете, че радиоактивни частици, вдигнати във въздуха, могат да стигнат до човека и да доведат до сериозни здравословни проблеми“, допълва Олена Мискун.

Тя смята, че единственият начин да разберем какво се случва, е да анализираме сателитните снимки от района. „Да видим каква е посоката на вятъра и да засечем къде ще отидат тези изгорели частици от района на Чернобил. Но всъщност какви дози облъчвания или какво количество се разпростира вече е невъзможно да се каже.“

Нашата основна цел е да настояваме пред украинските власти да спрат използването на ядрената енергетика. Ние не се занимаваме специално с Чернобил, уточнява Мискун.

В момента целта ни е да направим така, че всички ядрени мощности да бъдат разглобени, консервирани или изведени безопасно от експлоатация. Пожарите около Чернобил са също аргумент за вредните последици от ядрената енергетика. Постоянно подчертаваме, че това е опасност, която се може да бъде повторена отново и отново. Не с Чернобил, но с други ядрени централи, затова настояваме за тяхното спиране“, пояснява украинската активистка.

Енергийната зависимост от Русия, когато става въпрос за доставката на горива, прави въпросът за Украйна деликатен.

„В опитите си да бъдем енергийно независими, възлагаме големи надежди на възобновяемите източници. Но този процес никога не е бил лесен. Не знам какво е положението в България, но в Украйна има сериозна опозиция срещу желанието да се затварят ядрени мощности. Опитваме се много сериозно, но има и сериозно ядрено лоби, което се противопоставя на нашите предложения с аргумента, че Украйна зависи на 50% от енергия, произведена в ядрени централи.“

Сега, в пандемична ситуация е още по-трудно да се убедят властите, че подобен преход от ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници е необходим, изтъква Олена Мискун.

„След по- малко от две седмици пак ще си спомним за Чернобил (заради годишнината от аварията – бел. ред.). И посланието за отричане на ядрената енергетика звучи по-силно заради тези пожари около централата. Това е и една от поуките, които други ядрени държави могат да вземат от Украйна - че ядрената енергетика е твърде мощна, за да може да я владеем, да се справяме с нея по сигурен начин. Въпреки че ядрената енергетика е изключително сигурен източник на ток, това има много висока цена. Определено не искаме да плащаме подобна цена.“

Цялото интервю чуйте и в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Култура Бреница" разкрива нови праисторически находки

Къде се е зародила европейската и световната цивилизация, този въпрос си задава съвременният човек, но от години над него работят учените.  И това лято екип от Регионалния исторически музей в Плевен продължи разкопките на обекта, познат в научната литература като "Култура Бреница". Датира от V хилядолетие пр. Хр.-  началото на..

публикувано на 05.10.25 в 14:56
Юлия Пискулийска

Превенцията на социално значими заболявания е на фокус за фондация МОСТ

Под патронажа на парламентарната Комисията по здравеопазване се проведе 24-тата среща на фондация "Медии, общество, семейство и традиции" - МОСТ. Присъстваха водещи специалисти в областта на медицината като професор Радка Аргирова, професор Ивайло Търнев, доцент Росен Калпачки, д-р Тихомир Мустаков. Конференция събира лекари и..

публикувано на 05.10.25 в 06:53

7% от българските медици са ставали жертва на физическа агресия

Седем процента от българските медици са ставали жертва на физическа агресия по време на работа, а повече от половината от тях са се сблъсквали с вербална агресия от страна на пациенти. Това показва социологическо проучване, направено сред 800 лекари и медицински сестри по поръчка на Българския лекарски съюз. Друго проучване сред обществеността сочи,..

обновено на 05.10.25 в 05:47

"Кухнята като мост" - румънско-българските връзки чрез общото ястие мамалига

В тутраканското село Нова Черна за 13-ти път се проведе Фестивалът на мамалигата – празник на традициите, вкусовете и културата от двете страни на Дунава. Традицията оживя отново – с музика, танци, песни и, разбира се, мамалига – ястието, което и българи, и румънци наричат свое. Организатори са НЧ „Васил Йорданов-1942“, Община Тутракан и..

публикувано на 05.10.25 в 05:36
Кемниц, Германия

Кемниц - играе важна роля за развитието на Германия

На 3-ти октомври Германия чества обединението си през 1990 година, но този официален празник така и не успя да стигне до сърцата на германците . Те все по-рядко се разделят на източни и западни, но разликите остават . Особено добре видими са в политиката. Докато в бившата ГДР крайната десница се радва на широка подкрепа, на запад са..

публикувано на 04.10.25 в 14:14

Гарет Джоунс: Поликата в цяла Европа е в процес на трансформация

Малко повече от година след изборната победа Лейбъристката партия във Великобритания вече е изпреварена в анкетите от "реформаторите" на популиста Найджъл Фарадж , а премиерът и партиен лидер така и не успява да се хареса на британците. Тази седмица партията проведе своя годишен конгрес, а дали той даде очакваните отговори? Партията на Фарадж..

публикувано на 04.10.25 в 13:34
Ивана Николова

Ивана Николова: Политиката на администрацията на Тръмп е изключителна безпрецедентна

"Срещата и нахъсващите речи на  Тръмп и Хегсет  приличат на политическа кампания за PR на президента". Това коментира пред БНР Ивана Николова , историкът от Софийския университет: "Много от темите, които засегнаха и Хегсет, и Тръмп са познати, особено при Хегсет една от версиите за неговото назначаване като министър са именно неговите книги , в..

публикувано на 04.10.25 в 13:13