Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени: Не убивайте прилепите, те са полезни като пчелите

Летящите бозайници консумират голяма част от вредните насекоми

Индонезийски служители на остров Ява изгарят прилепи, за да не се разпространява вируса, причиняващ Covid-19. Март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените наблюдават негативно влияние върху колониите от прилепи в Южна Америка заради човешкото посегателство върху популацията им вследствие на пандемията от Covid-19. В Европа още няма данни за подобно въздействие, но има много псевдоекологични новини, които в бъдеще могат да повлияят лошо върху прилепите. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Хелиана Дундарова, главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и представител на Фондация „Наука за природата“. 

Както ако пчелите изчезнат, няма да има живот на земята, така и ако прилепите изчезнат, ще стане същото. Те консумират голямо количество от вредните насекоми. В световен мащаб една колония от прилепи на нощ може да изяде около 10 тона насекоми, което включва вредители по овощни насаждения, по зърнени култури, по гори, восъчния молец – неговите ларви паразитират в пчелните кошери. Тоест без тях няма как да се справим с тези насекоми. Нито един пестицид не може да се справи по този начин, както го правят реално прилепите.“

Хелиана Дундарова е била на експедиция в района на Юнан в югозападната част на Китай, откъдето тръгна следата на коронавируса SARS-Cov-2, причиняващ Covid-19.

„Набеденият прилеп наистина се намира в провинция Юнан. Това е част от Китай, която се намира в тропичната област. Направено е изследване на генома на вируса при този прилеп, който се оказва, че е много близък до този, който причинява Covid-19. Затова се смята, че той е първоначалният „резервоар“. Но самият вирус от този прилеп няма рецепторите, които да се свържат с човешките белодробни клетки, тоест не може да бъде предаден директно на човек. Затова е имало нужда от междинен гостоприемник и се предполага, че развиването на този вирус в междинния гостоприемник (панголин – бел. ред.) и в част от популацията на Китай е ставало около 30 до 40 години – това сочи една от последните статии, в която са анализирани геномите на SARS-подобни вируси при прилепи и при хора.“

Прилепите имат по-специфична еволюция като единствен летящ бозайник, изтъкна Хелиана Дундарова. Характерна за тях е по-високата температура на тялото, която варира при различните видове между 38 и 41 градуса.

„Активният им начин на живот, това летене, те така са еволюирали, че самият клетъчен механизъм малко се различава от този на останалите бозайници. Те живеят в постоянно висока температура и имат клетъчни механизми за отделяне на повече енергия и за бърза „поправка“ на ДНК, която при една висока температура нас би ни убила, би ни увредила ДНК-молекулите. Това води понякога и до онкологични заболявания. Самите прилепи не страдат от онкологични заболявания, забележете. И всъщност те са „резервоар“ на РНК-вируси. Тоест, вирусите живеят в тях, но те не ги убиват.“

Цялото интервю е в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България участва в Световното първенство по събиране на отпадъци

Световното първенство по събиране на отпадъци се проведе в столичния парк „Дамян Дамянов“ на 30-ти август. Голямата награда за победителите е петдневен престой в Япония, където предстои да премерят сили заедно с останалите участници от други страни. Именно в Япония през 2008г.  възниква този нов спорт, „SpoGomi”, комбинация от първите срички на..

публикувано на 07.09.25 в 06:02
 Ботаническа градина

Ясен Иванов - създателят на Ботаническа градина "Борика" в село Борика

Ландшафтният дизайн е симбиоза между ландшафтната архитектура, социалните потребности, геоложката структура, климатичните условия и нуждите на растителните видове, а целта е постигане на един естетически и екологичен резултат.  Когато става дума за красива градина, старият континент със сигурност държи първенството по изящни примери на добре..

публикувано на 04.09.25 в 15:54

През "Очите на Бога" до тракийските съкровища и туристически обекти край Луковит

Една от бележитите личности за луковитския край е поетът, общественик и учител Сергей Румянцев. Сегашното луковитско село Румянцево, където той е роден носи неговото име. В селото има и къща музей на поета и паметник, а за живота му разказва Милен Иванов от сдружение "Румянцево". Още по темите слушайте в звуковите файлове. 

публикувано на 03.09.25 в 09:33

Лято по поречието на Янтра и красивите й меандри през Велико Търново

Повече от 150 вида птици обитават поречието на Янтра, която извива своите красиви меандри през Велико Търново. Можете да видите някои от тях, да си починете, да съберете тен, да се позабавлявате или просто да поседнете за малко на шарена сянка край ромола на реката в старопрестолния ни град. Тези възможности дават неговите два плажа – малки,..

публикувано на 02.09.25 в 15:04

Речен туризъм в Габровския и Троянския регион

В летните горещини друго предпочитано място в Балкана за прохлада са троянските курорти Шипково и Чифлик предлагат и много басейни с минерална вода и плажове. А гостите на Шипково освен за отмора и забавления могат да се възползват и от лечебните свойства на водата. Още по темата в репортажите на Велина Махлебашиева и Пламен Христов за..

публикувано на 02.09.25 в 14:58
Вяра Крушкова и Чавдар Илиев

Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria" за живота на прилепите

На Европейската нощ на прилепите гости на "Нощен Хоризонт" бяха Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria", която години наред се грижи за пострадали прилепи и решава конфликтни ситуации между хората и тях.  "Bat World Bulgaria" е асоцииран член на "Bat World Sanctuary", най-голямата организация с такава дейност в света.  Вяра..

публикувано на 01.09.25 в 10:56
Мартин Томов

Интерактивна карта на нефтените петна в Черно море от "Грийнпийс" – България

"Грийнпийс" – България изготви интерактивна карта на нефтените замърсявания в Черно море. Използвани са сателитни данни. Регистрирани са 170 петна за година. "Тези в Черно море вероятно са и много повече . Ние изключихме от тази карта всички, за които има съмнения, че са нефтени петна. Проблемът е световен. Във всички океани и..

публикувано на 27.08.25 в 08:08