Обикновената катерица (Sciurus vulgaris) е единственият вид от семейството, който се среща у нас. Щъка из гори и паркове. Необикновената катерица Катя обаче щъка и във вътрешния двор на софийски ресторант в сърцето на града, като така печели сърцата и на собствениците, и на клиентите.
Как Катя остана единственият редовен посетител на ресторанта и без да нарушава епидемиологичните мерки на Националния оперативен щаб продължава да си хапва необезпокоявана, та чак стана звезда в социалните мрежи? В предаването „Изотопия” разказа Жана Васева, собственичка на ресторанта.
Тя си спомня първата среща с Катя - през януари. Катя е Катя, защото майката на Жана я кръстила така. След това всички я наричали с това име. Макар че – следва важно уточнение – никак не е сигурно, че Катя е момиче. „Но ще е Катя, каквато и да е”, уточнява през смях Жана.
Катя има стриктен режим. „Идва винаги по обяд. Отваряме в 12 часа и тя винаги идваше между 11 и 12 ч. Така че почна да си става от януари месец първи клиент на нашето заведение за обяд.”
А сега вече и единственият, най-верен и най-редовен, който има достъп до затворения заради пандемията ресторант и продължава да си хапва.
Освен стриктен тайминг, Катя има и специфично меню. Жана е проверила в интернет как точно да храни катерицата. „Видях, че обича орехи най-вече.” В началото ѝ давали от натрошените орехи в ресторанта, но после се погрижили Катя да получава цели орехи, които са удачен избор за острите ѝ зъби.
Иначе Катя си хапва и боровинки, а наскоро фирма производител ѝ изпратила цял кашон с парченца сушени ябълки. Именно те са ултимативният катеричи деликатес, обяснява Жана. Сега Катя е запасена с деликатеси поне за половин година напред.
А как Жана е убедена, че при нея идва точно Катя?
„Първо, тя идва по едно и също време. Второ, четох в интернет, че катериците никога не си разкриват на другите съратници къде си крият храната. Или оставят за заблуда на врага някъде едно-две орехчета, а всичко друго си пренасят в тяхното скривалище. И понеже тя идва точно по едно и също и също време и е много хубава, дребничка, много е сладка, та сме сигурни, че това е нашата Катя. Иначе два пъти се излъга и доведе друга катеричка, която беше малко по-едра от нея, но след това посещенията прекъснаха и си остана само тя”.
Съседи и редовни клиенти също са загрижени за Катя и ѝ оставят орехи. Така и при пандемия катерицата има достатъчно закрилници, които да се погрижат за нея в трудните времена.
Но не се тревожете, че Катя ще преяжда, тя си има и спортен режим и няма опасност да натрупа наднормено тегло. Редовно катери високото 80-годишно дърво в двора на ресторанта, обикаля съседските къщи и не преяжда – по наблюдения на Жана, а просто складира за дните, когато – поне за катериците, могат да изникнат далеч по-сериозни проблеми от коронавируса.
Катя е повод и за вдъхновение. Жана и съпругът ѝ мислели да посветят салата с боровинки на любимата си катерица. Преди ресторантът да затвори врати на 13 март кроели план да сложат табелка на двора с нейното име, защото клиентите за обяд винаги поглеждали първо към дървото, където е купичката на Катя, за да я видят и чак после влизали да хапнат. Скоро Катя може да се сдобие и със собствена микромасичка с пейка.
Всичко това ще се случи, когато пандемията отмине. Тогава ресторантът ще отвори не само за Катя, но тя ще си остане любимият клиент.
Повече за бохемския живот à la Катя, както и каква изобщо е връзката ѝ с легендарни анимационни катеричоци като Чип и Дейл, Алвин и братята му и праисторическия Скрат – чуйте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Фейсбук профил на The Friendly Bear
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
И след протеста утре ще се борим за падането на това правителство до последно, заяви в интервю пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..