„Аз съм една съвкупност от местата, на които съм бил и от местата, на които ще бъда.“ Така се самоопределя Салих – млад програмист, вече пътувал из десетки държави на четири континента.
Салих винаги си носи шоколад и розово масло в раницата си, за да подарява на хората, с които се запознава в странство. Никога обаче не си донася нищо материално от пътуванията. Остават му само снимките и спомените.
Заради пандемията му пропада последното планирано от него априлско пътуване до Грузия и Армения, но той се надява в края на годината и то да се получи.
„Изотопия“ го среща в дъждовен ден в Борисовата градина. Иначе като най-дъждовното си пътуване определя това в Полша, където го сварило много дъждовно време. „Бях в Краков. Нямаше хора в града почти, беше изключително мрачно, но ще се върна пак – да видя какво е там, когато е слънчево“, зарекъл се е Салих.

Отсяда в хостели, където среща много различни пътешественици единаци като него самия. „Заедно откриваме нови места, пътуваме заедно – часове или дни, обменяме опит и със сигурност е много интересно и никога не е самотно“, споделя Салих Алишов. Пътуването с приятел ти позволява да споделиш емоцията с по-близък човек, пътувайки сам обаче имаш свободата да не се съобразяваш с други около теб – отчита плюсовете и минусите той.
С хората от по-далечни култури се получава по-интересна връзка и интересно приятелство, твърди Салих.
Затова стягаме раници за Мароко. „На пръв поглед може да се чувстваш по-самотен в този океан от нови места, нови хора, нови вкусове. Но буквално след часове в тази среда започваш да се чувстваш като част от нея“, разкрива младият пътешественик.
„Друго такова място, което може би изглежда самотно в началото, но след това не е: Палестина. Хората са близки до нашия манталитет, много гостоприемни, интересуват се от културата ти.“ Иначе и за Израел, и за Палестина той може да потвърди, че хората не са това, което е виждал по телевизията.

И в Европа, и в Азия Салих е виждал лице в лице природата много сърдита. „Първият вулкан, на който се изкачих, беше в Индонезия. Идеята беше да се изкачим за изгрева на слънцето, изкачвахме се по лунна светлина. Целият бях в драскотини от вулканичните камъни и пясък, но това си заслужаваше абсолютно. Гледката отгоре беше зашеметяваща – на остров Бали.“
Като извънземно преживяване и гледка описва и тази от върха на вулкана Етна.
„Никога нямам някаква цел. Просто тръгвам и знам, че докато съм на път, нещо интересно ще се случи“ – това е пътешественическата формула на Салих Алишов.
„Европейската култура ми е по-близка. За нея сме учили доста и в училище. Първите ми пътувания са били именно в Европа. Наистина се старая да пътувам повече извън Европа. Азия ме влече изключително много, Близкият изток също. Не мога да кажа, че не харесвам Европа“, разказва още Салих Алишов.

Според Салих малко смелост и повече отворено съзнание са необходими, за да се впуснеш към нови места. Така ще има моменти, „за които да разказваш на своите деца и внуци след време“. Например като пиенето на традиционен чай в селце извън Маракеш в Мароко.
Едно от любимите места на Салих Алишов е Иран. Сред най-автентичните преживявания, за да опознаем която и да било държава, е да отидем... при баба. Салих е направил това в съвсем малко селище в Иран. „Баба Фатима тогава беше на 80 и нещо, живее в традиционна къща. Гонех влак. Нямах никакво време, дори отказах да пием чай, но моят гид каза, че не е добре да се отказва, така че намерихме някакво време, но после гоних влака и едва не го изпуснах.“
В Мексико се озовал с билети за около 150 евро отиване и връщане, при това с директен полет от Европа. „Беше грешна цена. Имах огромен късмет. Беше въпрос на 5-10 минути да реша, че искам да отида и просто си купих билета.“

Салих не умее да плува и има страх от това, което не му пречи на определени места по света да се бори с него, да надява спасителна жилетка и да влиза включително в подземна пещера. „Водата беше изключително чиста, изключително тихо. Дори си правихме експеримент – изгасихме всички фенери. В тъмнината, в тишината чуваме само капките как капят във водата.“
Още от малък той харесва влаковете. „Гледката през прозореца, хората, които срещаш в самия влак – това е нещо уникално.“ В Иран например пътувал 15-16 часа до Исфахан. „Влаковете там са изключително удобни, изключително модерни дори. Във всяко купе има телевизор. Човекът, който отговаря за вагона, постоянно носи чайове, сладки, чистотата е на ниво. Пътуването е много евтино. Излиза някъде 1 лев на час пътуване.“

Срещите си с бедността и климатичната катастрофа го карат да бъде „все по-благодарен“ за всичко, което има, за възможността не само да пътува, а и за това, че има работа, приятели, семейство.
Самото пътуване за Салих е „процес на учене“. След всяко пътуване той се чувства по различен начин спрямо онова, което е било преди него. Мексико например го учи да оцени живота и да му се радва малко повече.
Десерт, съдържащ ситно месо от глава на овца, с шафран, много захар и цедено мляко е сред най-странните неща, които е опитвал, пътувайки. „Когато ми казаха накрая какво представлява този десерт, аз бях в шок, но беше много вкусно и продължих да си го ям. Никой не позна какво съдържа този десерт.“
Историите на Салих, разказани в "Изотопия", слушайте в звуковия файл.
Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..
С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..
В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..
Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..
По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..
Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории". Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..
"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език. " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..
Никой не може да ми каже с кого да играя и с кого - не! Това заяви в предаването "РадиоТочка" шампионът по бокс Кубрат Пулев, който ще играе..
Изумен съм от настървението срещу църквата и то от майки и бащи, родители, каза в интервю пред БНР актьорът и режисьор Мариус Куркински за..
"Присъствах, струва ми се, в 44-та секция, в която гласуваха само роми, и председателят на комисията беше доведен от Буковлък, Плевенско, да..