Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Росица Кратункова: Скоро земеделието ще бъде по-голям замърсител от горивата

Екология и пандемия

Фатма Февзи: Създаваме повече отпадъци, за да строим инсинератори

Снимка: БТА

Научихме ли уроците от пандемията и как ще изглежда „новото нормално“ на фона на спасителните икономически мерки за възстановяване след Covid-19? Пресилено ли е очакването светът да се промени и да стане по-зелен, да живее по-бавно и с повече мисъл за бъдещето?

„Въпросът е по какъв начин ще се промени светът. Много хора смятат, че едва ли не изведнъж ще стане по-екологичен, че правителствата, индустриите ще вземат урока си и ще започнат да бъдат по-зелени. За жалост това, което наблюдаваме, съвсем не е в тази посока“, коментира пред „Хоризонт“ Росица Кратункова учи в Института по политически науки в Париж. Тя е част от екипа на списание „Диверсия“ и редактор на последния му брой – „Растеж и разруха“, посветен на света след коронавируса. Според нея се наблюдава регрес към по-замърсяващи индустрии.

Кратункова дава пример с Франция, където се 8 милиарда евро за възстановяването на автомобилната индустрия, но без условия тя да бъде по-зелена или по-устойчива. Обещанието за повече електрически автомобили не е по никакъв начин по-екологично или устойчиво, допълни тя. 9 милиарда евро пък се влагат във възстановяването на националния авиопревозвач „Еър франс“, отново без зелени изисквания индустрията да се промени.

Залаганите в момента икономически антикризисни мерки ще очертаят посоките за следващите десетилетия, казва Кратункова. И в САЩ, и в Китай има отслабване на зелените рестрикции, смята тя. „В Китай даже се обръщат все повече към въглищата, което може да има пагубни ефекти, уж с цел да възстановим икономиката и по-скоро да върнем растежа на брутния вътрешен продукт“.

За излизане от рецесията е необходимо тотално да се смени моделът, подчерта Росица Кратункова. Причината до голяма степен е в модела на земеделие – свръхиндустриализирано земеделие, което навлиза все повече в дивата природа, с огромна концентрация на земята, използване на  много пестициди, с ерозия на почвата и замърсяване на подпочвените води, както и с отглеждането на модерни монокултури, нарушаващи биоразнообразието, обобщи Кратункова.

„На земята се гледа като на стока като всяка друга. Само че това не е като да отидем до магазина да си купим маратонки.“

Земеделието съвсем скоро ще бъде по-голям замърсител от изкопаемите горива, прогнозира Кратункова. Новата стратегия на Европейската комисия „От фермата до масата“ според нея не е достатъчно амбициозна и предлага по-скоро леки дигитални технологични решения, които продължават настоящия модел. Тя дава пример с изискването за високоскоростен интернет за фермерите.

Различни движения от години предлагат съвсем различен модел земеделие, припомня Росица Кратункова. В Европа много сдружения на малки и средни производители апелират за промяна на общата селскостопанска политика, за да стане по-екологична и да върне живота на село, а не да финансира огромни производители, които унищожават природата и не произвеждат качествена храна, а „ужасна храна с кухи калории“.

Жалко е да виждаме как по време на пандемията и след нея вместо да приоритизираме околната среда, в която живеем и да се грижим за нея, за да се чувстваме като част от природата, а не да се отнасяме към нея като към ресурс, замърсяването, което се случва и тепърва ще виждаме с маските и изделията за еднократна употреба, ще доведе до огромни отпадъци, които ще стигнат до океана, заяви Фатма Февзи, бакалавър по политология от Берлин, тя работи като доброволка към сдружение „Нулев отпадък“ в България.

Тенденцията още отпреди пандемията да се произвеждат стоки в опаковки за еднократна употреба и да създаваме повече отпадъци, за да строим инсинератори, е грешна тенденция, смята Фатма Февзи. Като граждани можем да сме по-активни срещу подобен тип проекти, а като консуматори - да намалим отпадъците си в лично качество, отбеляза Февзи.

Двете мнения чуйте в звуковите файлове. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Израел не спира часовника от 7 октомври, докато не са върнати и телата на загиналите заложници

На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета..

публикувано на 14.10.25 в 17:16
Д-р Сийка Кацарова

Сийка Кацарова: България е една от дестинациите с най-съвременна СПА инфраструктура

Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..

публикувано на 14.10.25 в 14:18
Мартин Табаков

Мартин Табаков: Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист

"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за  Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..

публикувано на 14.10.25 в 10:49
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18