От години пациентските организации и лекарите се борят кисолородолечението в домашни условия за пациенти с белодробни болести да се заплаща от държавата. След десетки кръгли маси по темата резултат и до днес няма.
От пациентската организация "Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония" сигнализираха, че от 1 юни тази година НЗОК трябваше да започне да заплаща кислородните апарати за домашна употреба за белодробно болните пациенти с хронична дихателна недостатъчност. Това все още не е факт.
Станимир Тодоров от Бургас е на 56 години, работи като охранител, от години е с фиброза на белите дробове и ползва кислороден апарат. Всичко започнало със задъхване. След като му препоръчали да си вземе кислороден концентратор за домашна употреба, неговият работодател му го закупил. „Аз имах и високо кръвно. Нормализира ми се кръвното. Този апарат насища кръвта с кислород и се чувствам добре, след като го използвам“, разказа той пред „Хоризонт“. Категоричен е, че преносимият апарат пък би те направил по-мобилен и не толкова зависим.
От НЗОК съобщиха за БНР, че кислородолечението в домашни условия все още не се покрива от Касата, защото чакат Експертният съвет по белодробни болести да даде критериите, по които на пациентите ще се отпускат кислородни концентратори.
„В момента все още продължава процедурата по разписване на правилата от специализираната експертна комисия. Доколкото си спомням, преди близо две години същата тази година писа отново тези правила. И ми е странно, че се връщаме в абсолютно изходна позиция, а много от пациентите имат нужда от тези апарати“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
Крайно време е българската здравна система да се погрижи за пациентите с дихателна недостатъчност, категорична е Маева. Всички пациенти, страдащи от редки заболявания на дихателната система, в един момент от живота си стигат до използването на кислородни концентратори по медицинско предписание, уточни тя.
В развитите страни, когато се установи, че пациентът е вече в такова състояние, той получава два апарата: стационарен - за домашна употреба и портативен, с който може да продължи да бъде активен.
„Българските пациенти за жалост остават изолирани. За да могат да живеят, те са „вързани“ към апарата за домашна употреба. Този апарат тежи 20 кг“, поясни Наталия Маева. Според нея употребата на портативни апарати е свързана и с по-дългото оставане на такива пациенти на пазара на труда.
Недоумение защо апаратите все още не се покриват от Здравната каса изрази пред БНР и д-р Александър Симидчиев, пулмолог в МВР Болница. Много дълги години се чака този процес, подчерта той. За определена група пациенти това е единственото, което може да им удължи живота, допълни специалистът. Кислородолечението е животоспасяваща терапия за пациентите с хронична обструктивна белодобна болест и за очакващите белодробна трансплантация. „Така че това е нещо, което е задължително да го имаме в здравната система. То е толкова неотложно, колкото и всички останали видове интервенции, които удължават живота“, отбеляза Симидчиев.
До този момент българските пациенти сами си закупуват апаратите. Цените на стационарните апарати са между 1 800 и 2 500 лева, при преносимите - между 5 и 7 хиляди лева. Обичайно пациентите с напреднал стадий на белодробно заболяване са пенсионери, допълни Наталия Маева. „Постоянно нашето сдружение организира дарителски кампании и считам, че не е редно обикновеният българин, отрупан с всякакви разходи, да мисли да отделя по 10, по 20 лева, за да помогне на някой нуждаещ се.“
При апаратите за стационално домашно кислородолечение има и корупционен елемент, твърди Наталия Маева. Някои лекари издавали рецепти с логата на съответните фирми, които предлагат такива апарати, обясни тя.
Има политическа воля кислородотерапията да се поеме от Здравната каса, категорична е доц. Диана Петкова, член на Националния експертен борд по белодробни болести и заместник- председател на Българското дружество по белодробни болести. По думите й ние сме единствената страна в Европа, в която пациентите, които се нуждаят от такова лечение, нямат достъп до него, безплатно или частично реимбурсирано да получават кислород в домашни условия, изтъква Петкова. Според нея датата 1 юни не бива да бъде фиксирана като „случило ли се е това или не се е случило, а като една дата, която показва, че има изминат път“, който скоро може би ще се увенчае с успех за пациентите. "Има воля на институциите, има работа на експертите и е въпрос на време - надявам се да е в рамките на тази календарна година, когато всичко ще се случи."
Тежка катастрофа с един загинал е станала тази сутрин около 6 часа на главен път Е-79 в района на Кресна. Ударили са се лек автомобил и товарен камион. На място е загинал водачът на леката кола, който по информация от полицията е на 20 години. Движението е спряно и в двете посоки. За леките автомобили има осигурен маршрут, а..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
"Да празнуваш език, който е толкова невидим и крехък , е невероятно нещо." Това каза пред БНР писателят Георги Господинов. По думите му,..
" Няма политическо решение за локалите, което да се приложи от днес за утре , защото каквото виждаш като дете вкъщи, това правиш и навън, каквото виждаш,..
Лявото вече няма представителство в парламента. Това заяви пред БНР Корнелия Нинова, лидер на "Непокорна България", бивш председател на БСП и добави,..