Милена Радева и една картинна книга, дочакала времето си

„Тази книжка беше направена през далечната 2010 година и за нея беше много голяма борба да види бял свят в онези години. Точно преди десет години българският пазар, книжен, основно не работеше с български илюстратори или те бяха изключително малко, а пък идеята за авторска книга, която да дойде от илюстратор, която пък и няма текст на всичкото отгоре… беше направо немислимо, това беше толкова иновативно за тях в този момент. Нашият пазар не беше узрял за такова нещо.“

Търсела издател от врата на врата, но я изпращали с репликата: „Тази книга е гениална, но ние не можем да я продадем.“

Тя самата определя книгата като изключително лична и автобиографична. Продължението ѝ все още лежи у дома ѝ, в ателието, на рисунки и пред него има два пътя – или да си остане за нея като лично преживяване, или да срещне смел издател и подходяща пазарна среда.

Текстът и илюстрациите в книгата си противоречат. Първоначално замисленото заглавие - „Утопия за приятелството“, загатва защо. Текстът разсъждава за приятелството на теория, а илюстрациите показват как приятелите много често реагират обратно на това, което трябва да направят, казва Милена. „Когато имаш нужда от тях, тогава ги няма. Когато трябва някой да застане до теб, тогава се оказваш сам.“

Милена мисли, че всеки от нас е бил и в двете роли – и в тази на човека, който изоставя, и в другата - на изоставения.

„На първо четене книгата изглежда черно-бяла, както понякога се чувстваме. Доста често вкарваме емоциите в някакви крайности“, обяснява графичното си решение Милена, която се надява книгата да може да бъде прочетена от хора на възраст „от 3 до 103“.

Милена Радева живее със специална женска котка с мъжко име, която е постоянен неин спътник и „емоционален стожер, активен във всяко отношение – да ми седи в скута, докато работя, да ми пие от буркана с акварелната боя, да ми ближе боите, да минава с лапи през тях…“

Преди да хване трайно четката и молива, в буйната си младост е била няколко години фоторепортер на рок списание. Все още доста хора я разпознават и помнят именно като фотограф. Животът пред обектива тогава бил доста натоварен, защото публиката била жадна за подобни събития. Случвало се пет поредни вечери да е на концерти.

Милена Радева има зад гърба си над 150 илюстрирани книги. Създател е на сайта „Българска илюстрация“. Твърди, че работата ѝ като фоторепортер е била за нея шанс да открадне занаят, който след това да приложи в сайта. За да потвърди думите на свой приятел, че винаги върши много неща едновременно, сега работи като оформител и дизайнер на онлайн списание, занимава се и със сайта на книжарница. Доскоро е правила и оформлението на учебници от новите програми на МОН.

Очакват я няколко книги – от Финландия, САЩ, Германия и един български проект. Ред е да се случи и Второто биенале на илюстрацията, първото е било преди две години. Тогава 120 художници са подали по три свои творби за оценка и селекция. „Това биенале беше първото от 1990-1992 година насам...“, не без гордост признава Милена и се надява тазгодишното да е не по-малко успешно. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.