Бездомните и мястото им в градската среда

Защо не ги искаме и ги подминаваме с безразличие тези, които са изпаднали и живеят на улицата?

Мъж изкарва прехраната си на метростанция „Васил Левски“ в София с музика. Няма други доходи, живее мизерно, но има подслон. Други спят на улицата. До кофата за боклук на булевард „Васил Левски“ лежи млад мъж. Някои живеят под колоните на улица „Граф Игнатиев“. Други търсят услугите на Столичната община, чийто приют ще работи още два месеца, защото жителите на съседните блокове не искат до тях да живеят бездомни. Затова се търсят варианти къде да отвори врати нов дом.

„Социално трябва да бъде мисленето ни“, казва директорът на Дирекция „Социални дейности“ в София Мина Йовчева.

При много от случаите останалите на улицата страдат и от психични заболявания. Защо в извънредната ситуация заради коронавируса проявяваме човещина, а не искаме бездомните близо до домовете ни?

„Явно, защото сме лицемерни. Добри сме на думи, но когато трябва да бъдем и съпричастни, нещата не ни се получават…Не толкова страх, колкото липсата на човещина е водещо… Места за приют има достатъчно, стига хората в близост да го приемат“, казва психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница в Нови Искър.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.