Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Наносателитите - успешна технология за правене на наука

Снимка: esa.int

В България не се експериментира в нови технологии. Няма и обща цел. Критичните думи са на Здравко Димитров. Той е съосновател на Инициативата за изпращане на български наносателити в Космоса - Сат-1.

Един от начините за популяризиране на идеята за ползването на наносателитите е основаният Space Club. Заедно с нестопанското сдружение за тази технология Здравко Димитров си е поставил за цел България също да бъде сред космическите сили. И то чрез най-новото в тази технология. Затова той казва, че наносателитите са успешна технология за правене на наука:

„Липсва фокус. Нещо, около което да се обединят. Методиката, по която могат да се правят тези проекти. Създадохме това сдружение именно с тази цел. Да разпространяваме знанието за това как се прави този тип спътници сред университетите. Идеята е това да стане чрез практически проекти. Тоест, ние формулираме такива мисии с такъв тип спътници. И всичко това, което направим в рамките на мисията, то се документира и след това се предава на университета, за да могат те да продължат по този начин. В инициативата вече сме 14 човека. Хора, които са работили в немската космическа агенция, в някои от големите компании в индустрия като „OHP“, „Талес“, „Аления“, доста други, „Дженеръл електрик авиейшън“. И това нещо може да се случи най-добре, като усвояваме тази технология“.

По думите на Здравко Димитров пътят пред наносателитната технология може да я изведе и до Луната.

„Ние вярваме, че благодарение на този тип малки спътници може да се направят много смислени български мисии до Луната. Имаме инженерен капацитет да го направим. Разбира се, трябва да се извърви някой път, докато стигнем до там. Това е една тенденция, която става все по-интересна. Нещата са на етап изследване, тъй като все още е доста по-трудно реално да се кацне там. Чисто като технологии изискват доста голяма подготовка. Не е невъзможно, но изисква доста голямо усилие. Като цяло имаме орбитъри около Луната, които са и във фаза планиране, и във фаза на осъществяване. И в крайна сметката третата фаза е в доста Sci-Fi неща - в смисъл по-експериментални технологии. Неща, които позволяват всъщност една идея по-интересни разработки, които са свързани с дълбокия Космос. Изследване на планети от Слънчевата система, интересни методи за навигация на спътниците в дълбокия Космос, предаване на енергия. Всъщност такъв тип технологии, които са теоретични, експериментални. Но в крайна сметка може да се навлезе в тези материи и да се направят интересни неща с достатъчно фокусирано и дисциплинирано усилие“.

Здравко Димитров казва, че вече има цяла индустрия, която предоставя изследователските спътници. В зависимост от компаниите без оборудване цената на спътника е 20-60 хиляди евро. Изстрелването е между 70-100 евро. И това дори е постижима цена, казва той. Защото технология, която допреди 20 години е тежала 1 тон, сега може да се събере в 4 килограма. Една от личните мисии на българските наносателити за фотографиране на Земята.

„Във видимия канал и в инфрачервения канал. Като целта на това нещо каква е? Разликите, които имаме - наблюдаваме някаква гора, снимаме я в инфрачервения, снимаме я във видимия диапазон. И се появяват едни разлики, които може да се прецени доколко има наличност на хлорофил в съответния плод. Чрез този доста простичък способ могат да се установят много интересни неща. Къде селскостопански култури, да кажем, са узрели, къде не са узрели. Къде, примерно, някакви гори или някакви други масиви от растения са увредени от горски пожар. Може да са изсъхнали, да кажем, от някаква болест. Това нещо може да се види. Или обезлесяване, какъвто е случаят с Югоизточна Азия, където има много жестока сеч на джунглите. Тази мисия цели, предвидено е да прави точно такива наблюдения. Предвидена е да бъде изхвърлена от Международната космическа станция от един специализиран модул на малка височина - около 400 километра“.  

Мисиите имат доста бумащина, обяснява Здравко Димитров. Но за сега желанието му е да провокира интерес към темата за нанонасателитете. И да популяризира възможностите сред учени, предприемачи и университети.

„Технологиите са налични. Могат да се купуват дори по интернет. Като цяло е много, много по-достъпно да си направим един спътник чрез CubeSat стандарта, отколкото да се направи спътник преди 20 години, както е било. И именно това е причината да наблягаме на него и той става все по-популярен“.

Интервюто със Здравко Димитров можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров

Петър Димитров призова към намаляване на загубите във водопреносната мрежа

Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров призова общините да се възползват от предоставените над 7 милиарда лева за общински проекти по програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за до 2026 г. за намаляване на загубите във водопреносната мрежа. "Силно препоръчвано на местната власт, особено на кметовете..

публикувано на 27.11.24 в 21:59
Елена Ласкони и Калин Джорджеску

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд

Двама от кандидатите за президент на Румъния внесоха жалби в Конституционния съд на страната с искане за анулиране на резултатите от вота на 24 ноември, съобщават местни медии. Президентските избори в северната ни съседка бяха спечелени изненадващо от независимия кандидат, известен с проруските си и антинатовски позиици Калин Джорджеску, който получи..

публикувано на 27.11.24 в 21:39
Вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията по връчването 14-ите национални отличия „За жените в науката

Обявиха трите победителки в Националната програма "За жените в науката"

На официална церемония в Ректората на Софийски университет "Св. Климент Охридски" бяха обявени трите победителки в 14-ото издание на Националната програма "За жените в науката".  Всички те получиха по 5000 евро награда за подпомагане на кариерното им развитие.  "За жените в науката" е инициатива на Националната комисия за ЮНЕСКО - България, Софийския..

публикувано на 27.11.24 в 20:37
Снимката е илюстративна, архив.

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София

Не са засечени взривни вещества при проверката на пратки в куриерска фирма в София, съобщиха от МВР. Няма причини за притеснение, допълниха от вътрешното министерство. Проверката вече е приключила.  Рентген е засякъл взривни вещества в пратки на куриерска фирма в София По-рано тази вечер беше задействана апаратура за откриване на опасни..

публикувано на 27.11.24 в 20:12

КЗП за мобилните оператори: При предсрочно прекратен договор се дължи само стандартна неустойка до 3 месечни вноски

При предсрочно прекратяване на договорите с мобилните оператори клиентите вече ще дължат само стандартната неустойка в размер до три месечни вноски. Начисляваните досега допълнително лихви за неизползваните от абонатите отстъпки за времето до изтичането на договора са неравноправни условия, които трябва да отпаднат до един месец, съобщиха от..

публикувано на 27.11.24 в 20:05

С черна кърпа върху бюста на Левски в Босилеград напомниха за 105 години от Ньойския договор

Българи от Западните покрайнини поставиха черна кърпа върху бюста на Васил Левски в Босилеград по случай 105-ата годишнина от Ньойския дотовор, с който над 200 000 българи остават извън границите на България. Босилеградчани отпътуваха днес за София за участие в митинга по повод  годишнината от Ньойския договор в София. В Босилеград решиха по този..

публикувано на 27.11.24 в 19:58

Шествие "Български марш" на ВМРО по повод 105 години от подписването на Ньойския договор

От Войнишкия лъв при НДК тръгва шествие "Български марш", организирано от ВМРО по повод 105-годишнината от подписването на Ньойския договор. Тук звучи "Шуми Марица", чуват се и тъпани, виждат се и български знамена. В деня, в който през 1919 година е подписан Ньойският договор, членове и симпатизанти на ВМРО се събраха пред Войнишкия паметник в..

публикувано на 27.11.24 в 19:39