Един от начините за популяризиране на идеята за ползването на наносателитите е основаният Space Club. Заедно с нестопанското сдружение за тази технология Здравко Димитров си е поставил за цел България също да бъде сред космическите сили. И то чрез най-новото в тази технология. Затова той казва, че наносателитите са успешна технология за правене на наука:
„Липсва фокус. Нещо, около което да се обединят. Методиката, по която могат да се правят тези проекти. Създадохме това сдружение именно с тази цел. Да разпространяваме знанието за това как се прави този тип спътници сред университетите. Идеята е това да стане чрез практически проекти. Тоест, ние формулираме такива мисии с такъв тип спътници. И всичко това, което направим в рамките на мисията, то се документира и след това се предава на университета, за да могат те да продължат по този начин. В инициативата вече сме 14 човека. Хора, които са работили в немската космическа агенция, в някои от големите компании в индустрия като „OHP“, „Талес“, „Аления“, доста други, „Дженеръл електрик авиейшън“. И това нещо може да се случи най-добре, като усвояваме тази технология“.
По думите на Здравко Димитров пътят пред наносателитната технология може да я изведе и до Луната.
„Ние вярваме, че благодарение на този тип малки спътници може да се направят много смислени български мисии до Луната. Имаме инженерен капацитет да го направим. Разбира се, трябва да се извърви някой път, докато стигнем до там. Това е една тенденция, която става все по-интересна. Нещата са на етап изследване, тъй като все още е доста по-трудно реално да се кацне там. Чисто като технологии изискват доста голяма подготовка. Не е невъзможно, но изисква доста голямо усилие. Като цяло имаме орбитъри около Луната, които са и във фаза планиране, и във фаза на осъществяване. И в крайна сметката третата фаза е в доста Sci-Fi неща - в смисъл по-експериментални технологии. Неща, които позволяват всъщност една идея по-интересни разработки, които са свързани с дълбокия Космос. Изследване на планети от Слънчевата система, интересни методи за навигация на спътниците в дълбокия Космос, предаване на енергия. Всъщност такъв тип технологии, които са теоретични, експериментални. Но в крайна сметка може да се навлезе в тези материи и да се направят интересни неща с достатъчно фокусирано и дисциплинирано усилие“.
Здравко Димитров казва, че вече има цяла индустрия, която предоставя изследователските спътници. В зависимост от компаниите без оборудване цената на спътника е 20-60 хиляди евро. Изстрелването е между 70-100 евро. И това дори е постижима цена, казва той. Защото технология, която допреди 20 години е тежала 1 тон, сега може да се събере в 4 килограма. Една от личните мисии на българските наносателити за фотографиране на Земята.
„Във видимия канал и в инфрачервения канал. Като целта на това нещо каква е? Разликите, които имаме - наблюдаваме някаква гора, снимаме я в инфрачервения, снимаме я във видимия диапазон. И се появяват едни разлики, които може да се прецени доколко има наличност на хлорофил в съответния плод. Чрез този доста простичък способ могат да се установят много интересни неща. Къде селскостопански култури, да кажем, са узрели, къде не са узрели. Къде, примерно, някакви гори или някакви други масиви от растения са увредени от горски пожар. Може да са изсъхнали, да кажем, от някаква болест. Това нещо може да се види. Или обезлесяване, какъвто е случаят с Югоизточна Азия, където има много жестока сеч на джунглите. Тази мисия цели, предвидено е да прави точно такива наблюдения. Предвидена е да бъде изхвърлена от Международната космическа станция от един специализиран модул на малка височина - около 400 километра“.
Мисиите имат доста бумащина, обяснява Здравко Димитров. Но за сега желанието му е да провокира интерес към темата за нанонасателитете. И да популяризира възможностите сред учени, предприемачи и университети.
„Технологиите са налични. Могат да се купуват дори по интернет. Като цяло е много, много по-достъпно да си направим един спътник чрез CubeSat стандарта, отколкото да се направи спътник преди 20 години, както е било. И именно това е причината да наблягаме на него и той става все по-популярен“.
Интервюто със Здравко Димитров можете да чуете в звуковия файл.

Британският министър на финансите Рейчъл Рийвс увеличи данъците с 26 милиарда паунда в бюджет, който засяга "работещите хора", богатите и бизнеса. По този начин общата данъчна тежест достига 38% от БВП до края на парламентарния мандат, което е рекордно високо ниво, коментира "Файненшъл таймс". Рейчъл Рийвс, която увеличи данъците с 40 милиарда паунда в..
Проектобюджетът за следващата година влиза на второ четене в ресорната Комисия по бюджет и финанси. Преди това депутатите ще гласуват окончателно в пленарната зала промените в Закона за публичните предприятия. Измененията предвиждат публичните предприятия да въведат система за управление на корупционния риск и да имат служител по почтеността. Този..
Протест пред Министерстото на културата под надслов: "Нищо не е наред" организират тази сутрин културни дейци и организации. Те са бенефициенти по Плана за възстановяване и устойчивост и твърдят, че са зaстрашени от фалит заради забавени плащания. Културни организации, изпълняващи проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост,..
Няколко ареста бяха извършени, след като фермери вкараха трактори в центъра на Лондон за протест в деня на обявяване на бюджета. Фермерите протестират срещу плановете за въвеждане на данък наследство върху селскостопански бизнесина стойност над 1 милион паунда. Най-малко 12 трактора бяха преброени паркирани пред Парламента още от сутринта и блокираха..
Правителството в Испания ще инвестира над 750 милиона евро в изграждането на нов завод за производство на микрочипове. Фабриката на американската компания Diamond Foundry ще бъде построена в област Естремадура. Държавното дружество за технологична трансформация в Испания ще отпусне сумата от страна на държавата, а американската компания ще инвестира..
Синдикатите в Кипър искат минималната работна заплата от 1 януари догодина да стане 1128 евро. Трудните консултации между правителството и социалните партньори за новия ѝ размер започват със заседанието днес на Техническия консултативен комитет. Минималната работна заплата ще бъде увеличена догодина предвид постигнатия икономически растеж,..
Двама служителите на Националната гвардия на Съединените щати са в критично състояние, след като бяха простреляни във Вашингтон. Това обяви директорът на ФБР Каш Пател, цитиран от Би Би Си. Според представители на американските власти нападателят се е приближил към служителите и е използвал своето с огнестрелно оръжие. Американската телевизия Си Би Ес..
Общ протест в София днес организират и от КТ "Подкрепа" - на работещи в Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда и Агенцията за социално..
Български училища в Чикаго, САЩ – "Малко българско училище" и "Малка България" са със спрени субсидии от българската държава . Причината е скандал...
Не прави чест на президент на страна член на НАТО и ЕС да коментира като страничен наблюдател, който е по-заинтересован от постигане на целите на..