Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България на картата на културните войни

Явор Сидеров: Идеята за робството е здраво заседнала в нас

Нямаме визия, която да надгради самовъзприятието на жертва, казва политологът

Антирасистки протест в София. Протестиращите осъждат расизма като пандемия и носят плакати с надписи за равенство и уважение към чернокожите.
Снимка: БГНЕС

В дните, белязани от световни вълнения и падане на паметници на фигури, свързани с робството, вписваме ли се в глобалния разговор по оста роби - господари?

В този глобален разговор няма вписване и невписване. Той съществува и да се впишем, и да не се впишем в него, смята политологът Явор Сидеров. Според него това е разговор, който дава началото на „крупно пренареждане на знанието“ за това къде е мястото на робството в световната история и какво означава то за йерархиите изобщо, а постмодерната идея за една единствена история се разбива на множество истории.

„Паметници падат наляво и надясно, разгарят се дебати за книги и за филми, които съдържат или алюзии или направо са с двата крака в тая дебат. В наша полза е да се впишем, да намерим мястото си, защото би било добре за самите нас, за нашата идентичност“, отбеляза Сидеров в интервю за предаването "Хоризонт до обед". Той не е оптимист и смята за изключително нереалистично попадането на общ терен, на който крайно непримиримите позиции в разгорещеното противопоставяне в САЩ например да бъдат приближени една до друга или да се договори макар и временен консенсус.

„Това е разгарянето на културни войни, които бушуват в САЩ от много време и вече виждаме прехвърлянето им на границата на САЩ. Виждаме събаряне на статуи в Белгия, събаряне на статуи в Гана, разговори в България за това нещо, митинг и контрамитинг в България. Робството е универсален проблем и е абсолютно еднозначно морално осъдително. Но културните войни, които излизат от САЩ и се разпространяват по света, имат конкретно американски форми и конкретна американска острота на противопоставянето, което сега за първи път виждаме как се разпространява по света. Аз не съм оптимист, че това може да бъде разрешено бързо.“

Българското самовъзприятие като роби и губещи не е от вчера и не е свързано само с гастарбайтерството и трудовата миграция в богатите стари страни членки от Западна Европа, изтъкна Явор Сидеров.

„Това е стар разговор, в който ние като бивши поданици на Османската империя гледаме на себе си като на нещо различно от европейците, като народ, който трябва да настига европейците, който 500 години е пъшкал под османско робство, отхвърлил е веригите – отчасти със собствени сили, отчасти с външна помощ и вече не е роб. Но идеята за робството е здраво заседнала в нашето съзнание и това замъглява възприятието ни за този настоящ проблем, свързан с тези културни войни и за нашето място в него. В тази йерархия на подчинението и на робството ние възприемаме себе си като жертви, по същия начин, по който афроамериканците възприемат себе си като жертви. Затова ние изпадаме в недоумение, когато някои погледне на нас като на представители на бялата раса, като на бели хора, които потенциално носят преимуществата, привилегиите на бялата раса“, коментира политологът.

Това според Сидеров влиза в конфликт с нашето себевъзприятие на жертви и е „много голям проблем за нас“, защото нямаме изработена визия, която да последва "това себевъзприятие на роби и на жертви.“

Липсата на съчувствие и емпатия към Джордж Флойд например е в пряка връзка с това наше самовъзприемане като жертви, смята Сидеров. „Нашата способност за емпатия е накърнена. От факта, че ние възприемаме себе си като жертви, ние нямаме моралните сили и времето да обърнем внимание на страданията на другите, да вникнем в тях, ако щете. Защото гледаме на себе си като на крайно онеправдани от живота хора. По всякакви линии. Това е национален спорт – сравнението между нас и другите винаги излиза в наша вреда и никога за нас не остава време за мобилизация в полза на някоя уязвима или маргинализирана общност.“

Обръщайки внимание върху едностранчивият прочит на историята и конкретно визирайки намесването на личността на Уилям Гладстон в антирасистките протести във Великобритания, анализаторът подчерта, че ние не познаваме Гладстон или знаем много малко за него, главно заради активността и позициите му от времето на Априлското въстание.

„Гладстон е класически прогресист либерал през 19 век. Той е странна фигура, дълбоко консервативен сам по себе си, изключително религиозен, с много дълбок християнски морал. Той прави забележителни неща дори по времето на премиерстването си. Нощем той излиза и убеждава по улиците проститутки в Лондон да се върнат в лоното на праведния живот. Това го прави като министър-председател в свободното си време. Това е човек, който прокарва редица прогресистки политики като разширяването на електоралната база във Великобритания, нещо, което се е възприемало от торите и от либералите в неговата партия като опасна революционна дейност. Той говори за самоуправление на Ирландия – отново нещо, което е изпреварило времето си с много десетилетия.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Необходимо е и двата пола да бъдат ваксинирани срещу HPV

По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България.   Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..

публикувано на 27.09.24 в 11:17
Д-р Юлиян Петров, председател на Синдиката

Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..

публикувано на 27.09.24 в 10:14

Маринела Величкова: Сред хората в РСМ няма съвсем ясна картина за това какво е възможно

" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова.  Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..

публикувано на 27.09.24 в 09:00

Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме

Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..

публикувано на 26.09.24 в 11:05

Хора с увреждания в планината: Мисия възможна

" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..

публикувано на 25.09.24 в 10:47

Росина Тодорова: Младото поколение има твърде ниска здравна култура

Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...

публикувано на 25.09.24 в 09:52
Силвия Георгиева

Силвия Георгиева за такса битови отпадъци: Работата в общините продължава интензивно

Изчисляването на такса битови отпадъци на количество е краят на един дълъг процес, в който участват и държавата, и общините, и бизнесът, и организациите по оползотворяване. Това заяви пред БНР председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева, след като сдружението излезе с позиция по необходимите промени в Закона за..

публикувано на 24.09.24 в 12:10