Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Щраубхаар: Време е за нова сделка за Евросъюза

Отпусканите гигантски помощи няма да решат структурните дисбаланси, предупреждава експертът

„Увертюра, но без споразумение“ - така медиите нарекоха вчерашната видеосреща на върха на ЕС.
Снимка: Пресслужба на ЕС

Очаквано, без резултат завърши вчерашната европейска видеосреща на върха. Тема на разговора бяха 750-те милиарда евро, които ЕК иска да раздаде като кредити и грантове на страните-членки за справяне с икономическите последствия от пандемията Covid-19.

Сметката ще дойде след кризата. Тя ще е главозамайваща и ще я плащаме всички ние и нашите деца. За пореден път няма да я плащат виновниците, макар виновник за икономическата криза, в която влизаме, да е пандемията.

За щедрото раздаване на държавни пари Весела Владкова разговаря с проф. Томас Щраубхаар, икономист в университета в Хамбург.

„В краткосрочен план това е правилното решение. В такива ситуации трябва бързо да се заделят големи суми, защото много малки и средни предприятия имат нужда от спешна финансова инжекция. Така хората получават известна увереност, че им се подава ръка“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Същото важи и структуроопределящи компании, като „Луфтханза“ и „Ер Франс“, за да бъдат гарантирани хиляди работни места. Икономиката изпадна в кома за два месеца, при това далеч не в целия свят, а заемите, които ЕС ще тегли, ще се връщат 30 години.

Проф. Томас Щраубхаар, икономист в университета в Хамбург

- Имате ли усещането, проф. Щраубхаар, че европейската икономика заработи и ще можем безпроблемно да връщаме тези гигантски суми?

- Не трябва да допускаме грешките от миналото, т.е. не бива да се уповаваме на тримесечните статистически данни за развитието на БВП, които в сегашната ситуация ни дават погрешна картина. Държавната помощ, която сега масирано се отпуска, замъглява действителната картина. Тези пари наготово променят реалното състояние на икономиката.

Предполагам, че статистиката много скоро ще покаже икономически ръст за тази и началото на следващата година, когато отпуснатата държавна помощ ще даде глътка въздух. Но при повторно вглеждане със сигурност ще установим, че нерешените и преди коронакризата проблеми са все още на дневен ред и предизвикателствата остават.

Непрекъснато трябва да си припомняме, че гигантските помощи, които сега всички европейски държави отпускат, няма да решат структурните проблеми, които имахме и преди кризата, а сега само ще се задълбочат.

- Кредитите и грантовете, които отделни държави и ЕС като цяло предвиждат за възстановяване след кризата, вероятно ще попаднат и при компании, които или нямат нужда от тази помощ, или пък помощта няма да ги направи по-конкурентноспособни, защото проблемите им не са се появили заради пандемията. Как ще се отсее, кой и колко да получи, проф. Щраубхаар?

- Икономистите са анализирали вече този проблем и е пределно ясно, че немалко компании, които и преди коронакризата не са се справяли добре, сега ще получат финансова подкрепа, без да имат нужда от нея.

Пример за това е автомобилната индустрия в Германия - още преди пандемията тя драматично беше проспала най-новите тенденции в екологичните технологии. Напълно основателни са съмненията, че компании със структурни дефицити ще се възползват от отпусканата държавна помощ заради коронакризата. За мен това е опасно.

- Същото важи и на ниво страни-членки на ЕС. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте неслучайно попита силно пострадалата Италия, какви мерки смята да предприеме, така че при следващата криза да може да си помогне сама.

- Структурните дисбаланси в ЕС отдавна са проблем за Европа. Те се дължат от части на начина, по който беше въведена общата европейска валута, еврото, от части обаче имат още по-стара история. Имам предвид начина, по който европейската икономика се отвори към света и създаде свой вътрешен пазар, въпреки че все още имаше значителни разлики в икономическото състояние на отделните държави.

Това важи както за продължителността на трудовия стаж, така и за пенсионната система, за социалното осигуряване, и не на последно място за производителността. Погледнато през призмата на пандемията, тези дисбаланси не са се появили сега, но ще станат още по-видими заради коронакризата.

- Как наливането на държавни пари в икономиката ще изкриви реалната картина, проф. Щраубхаар?

- Според мен е време за нова сделка за ЕС. Защото така, както до сега, няма да можем да изкараме още дълго. Рано или късно дисбалансите в ЕС ще станат непреодолими. Защото ние отново харчим пари, без тази инвестиция да гарантира структурна промяна. Това ядосва от една страна нето платците, като например „пестеливата четворка“, а от друга - по-бедните общества са разочаровани, защото въпреки стягането на коланите, благоденствието ги подминава. Това не може да бъде плодотворна почва за трайно партньорство в бъдеще.

Затова според мен първо трябва да изчистим старите дългове и да започнем на чисто. След това трябва да се обединим около общи правила на играта и върху тази основа да градим ЕС. Включително и по отношение на размера на вноската на всяка страна-членка към европейския бюджет.

- Това е много трудна, може би дори непосилна задача, не мислите ли?

- Това, разбира се, е много трудна задача, но не бива да забравяме предимствата на ЕС. В криза като сегашната няма по-добра изходна позиция от членството в ЕС. Не мисля, че някой наистина иска да се върнем във времената преди Евросъюза. И затова колкото и да е трудно, трябва да спасим нашето семейство.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Спаска Тарантова

Спаска Тарантова: Библиотечните специалисти имат да се справят с много предизвикателства

Започва 10-тият Национален форум "Библиотеките днес: проактивни, достъпни, устойчиви". Десето издание на форума за библиотечни специалисти "Ние умело успяваме да съчетаем това разбиране да следваме световните тенденции в развитието на библиотеките и едновременно с това да ги прилагаме по най-добрия начин в България , така че ние сме..

публикувано на 16.10.25 в 14:35

Ръст на специализантите по обща медицина в МУ - Пловдив

В Пловдив откриват 101-вата среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика (EGPRN). Форумът ще продължи до 19 октомври и в него ще се включат делегати от 33 държави. Европейската мрежа популяризира научните изследвания в общата медицина, в помощ на личните лекари. Акцент на срещата ще бъде поставен върху следващото..

публикувано на 16.10.25 в 10:36
Проф. Христо Пимпирев

Проф. Христо Пимпирев: Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната

"Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната 33-та експедиция , защото имаме много амбициозни проекти, даже експедицията тръгва по-рано". Това заяви пред БНР проф. Христо Пимпирев , председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските антарктически експедиции: "Първата група от 9 души българи ,..

публикувано на 16.10.25 в 10:30

Патриарх Даниил отслужи заупокойна литургия по повод 80 години от рождението на патриарх Неофит

В столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" беше отслужена заупокойна Света литургия по повод 80 години от рождението на покойния патриарх Неофит. В негова чест в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е открита аула, носеща  неговото име.  Аула в Богословския факултет ще носи името на патриарх..

публикувано на 15.10.25 в 16:23
Ивет Добромирова

Ивет Добромирова: Единственият, който трупа негативи от това управление, е Бойко Борисов

"Влизаме в онзи момент, в който винаги съм мразила в училище, да разсъждаваме какво иска да ни каже авторът. Добре съм се справяла, била съм отличничка по литература, сега менажирам така политическите процеси, но винаги с едно на ум, разбира се, че  мнението ни е субективно като странични наблюдатели, без да знаем какво всъщност стои в основата на..

публикувано на 15.10.25 в 15:43
Милен Делийски

Милен Делийски: На всички е ясно, че без ГЕРБ няма кворум, няма Народно събрание

След изборите в Пазарджик политическите страсти отново се нажежиха. Докато лидерите на партиите търсят формули за стабилност, хората по места казват – "омръзна ни, не вярваме на никого“. Депутатите от ГЕРБ обикалят страната, за да чуят мнението на членовете и симпатизантите си. Депутатите от ГЕРБ от Благоевград се срещат с партийния актив и..

публикувано на 15.10.25 в 15:13

Д-р Борис Таблов: Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе

"Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе" . Това заяви пред БНР д-р Борис Таблов : "Очевидно е, че този проблем не е приоритетен за решаване . В крайна сметка виждаме, че в България много често политическите решения се взимат по странен начин и в една или друга посока се изпълняват определени неща. За младите лекари..

публикувано на 15.10.25 в 10:42