Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Андрей Пантев за Новия свят, старите проблеми и съборените статуи

Паметта не трябва да се руши, подчерта историкът

| обновено на 23.06.20 в 14:01
Минувач фотографира обезглавената статуя на Христофор Колумб в парк на Бостън, Масачузетс, САЩ, 10 юни 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Хората търсят необходимия грешник“. Това заяви пред БНР проф. Андрей Пантев в коментар за събарянето и поругаването на паметници и статуи в Съединените щати.

Той припомни, че през 1992 г., когато се отбелязва 500-годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб, латиноамеркански интелектуалци са призовали: „Не чествайте, а оплаквайте това дело.“

Според професора по история всяко историческо събитие или процес подлежи на корекции и отрицания:

„Даже и Исус Христос не е толкова безукорен, след като Исак Бабел, едни прекрасен еврейски автор от Одеса, казва: „Че какво му пречеше на Господ да засели евреите в Швейцария.“ Но Пантев бе категоричен, че личностите и паметта и паметниците не трябва да се рушат, независимо кога, заради какво събитие и на кого са вдигнати.

Историкът отбеляза, че хората разбират по различен начин живота на отечествата си – едни смятат, че техните предци са светци, а други – че са злодеи.

Според него драмата на съвременниците е, че в техните представи за миналото не могат да работят с полутоново, с полуоценки, с „четирисезонни по Вивалди мелодии. Не може единият да е само велик, а другият да е единствено злодей. Има неща, които трябва да бъдат оценени по различен начин. Това не значи, че трябва да се прекланяш пред единия и да се упражняваш в шегички пред другия... Не бива да има такова свирепо противопоставяне, защото нашите опоненти – герои или мерзавци – са мъртви.

Пантев подчерта, че робското негърско население в САЩ се е разглеждало като частна собственост, която е свещена и неприкосновена – следователно като неприкосновена се е приемала собствеността върху робите.

Приемането на Декларацията за независимост на САЩ, в която се отбелязва, че всички хора са равни, всъщност не решава проблема с неравенствата на робите, индианците и жените, смята Пантев и обобщава, че:

„Демокрацията се ражда в греховен ембрион. Както пише Карл Сейгън, „Гърците са мислели за звездите, но не и за робите.“ Ние трябва да приемем това с мъка.“

Проф. Андрей Пантев

В заключение професорът по история подчерта:

„Едно е ясно. Когато си създаден в несправедливост, не можеш винаги, носейки меч, автомат или карайки танк, да бъдеш ангел“, като цитира вожда на реформацията Мартин Лутер, който казва, че една несправедливост не се ликвидира с друга.

Пантев припомни, че е прекарал 4 прекрасни години от живота си в САЩ и сравнявайки с периода на престоя си, заяви:

„На времето имаше такъв анекдот: Защо във Вашингтон няма военни и политически преврати. Ами защото там няма американско посолство. Ето че бумерангът се завръща. Ето, че във Вашингтон има американско посолство, има бунтове, които малко говорят за онази обетована земя, която библейски беше присвоена и експонирана от Америка.

Това вече не е онази Америка…, която дълго време беше сочена за образец на благородство, справедливост и хубав живот. Дано тя да си остане и ще остане значима, велика, мощна сила. Но нейното обаяние намалява, да не кажа го няма никак... Черните ще си останат черни и едно дете, което се ражда в Харлем, ще има много по-малко възможности от онова дете, което, благодарение на препоръките и парите на баща си, отива в Харвард.“

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18
Иво Хаджимишев и Виктория Тодорова

Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три реки

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..

публикувано на 02.09.25 в 10:31