Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На мисия в океана в подкрепа на донорството

Баща и син ще прекосят 6 хиляди км по вода от Португалия до Бразилия

Стефан и Максим Иванови
Снимка: Личен архив

В средата на юни Стефан Иванов и 16-годишния му син Максим се отправиха на мисия "Неверест".

Те потеглиха от бреговете на Португалия с идеята да прекосят Атлантическия океан с лодка – пътуване с кауза, посветено на донорството.

Стефан и Максим са замислили да изминат 6 хиляди километра по вода с построена от тях гребна лодка, за да стимулират повече хора да бъдат потенциални донори след смъртта си и така да спасят човешки живот. Двамата пътуват със сателитен телефон, но без достъп до Интернет и при строг режим на гребане и почивка. 

След принудителен престой на Канарските острови заради проблем с автопилота на лодката, който задава посоката на движение, двамата са готови отново да прегърнат вълните.

„Готови сме. Нямаме търпение да потеглим отново, да отплаваме. В момента обаче ветровете са доста силни и могат да ни запокитят на съседния остров. Изчакваме да намалее вятърът, за да отплаваме“, обясни за предаването „Хоризонт до обед“ Стефан Иванов.

Стефан и Максим ще се спуснат на юг покрай африканския бряг, западно от Кабо Верде, а после ще се отправят към северните части на Бразилия.

Вече са успели да се изплъзнат на марокански пирати. Всичко започнало, когато два кораба с изключени системи за идентификация започнали да доближават лодката им.

„Тогава веднага реших да не губя време да се притеснявам, понеже още имаме шанс да им избягаме. Това, което направих - изключих нашата система, така че те да не ни виждат и ние къде сме“, разказа Максим. Така в 2-3 часа през нощта, при силни ветрове и големи вълни започват да гребат насляпо заради изключената лампа в опит да станат невидими за пиратите.

„Така бях напълно спокоен, че нашата малка лодчица толкова лесно ще се изгуби измежду тези огромни вълни и в този мрак, че почти няма шанс да ни открият.“

„Лодката е като коркова тапа. Тя не потъва във вълните, просто се качва над тях, върти се и с часовете гребане се свиква. Много е странно през нощта да гребеш, тъй като чуваш само шумовете на вълните, особено в нощите без луна, но се свиква. Сетивата се настройват дори без видимост – да усещаш откъде идва вълната, накъде да се наклониш, от коя страна да загребеш по-силно, по-слабо, така че да ориентираш лодката. Едно гребане от два часа минава като 10-15 минути“, обясни Стефан Иванов. Той описва океана като „хълмист пейзаж“, защото там не виждаш равен хоризонт, „все едно си на друга планета.“

Засега не са преживявали истинска буря, но се е наложило да изпомпват вода от лодката, което е било много изморително и е нарушило режима им на гребане и спане. 

Още за пътешествието слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Личен архив на Стефан и Максим Иванови

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24

Детски фигури за безопасност по софийските улици

В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..

публикувано на 19.10.25 в 06:15

Португалия привлича все повече български туристи

Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..

публикувано на 19.10.25 в 05:55
Виолин Калчев и Огнян Добриков

Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..

публикувано на 18.10.25 в 06:00
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12