Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образование на две или повече скорости

Ефекти и дефекти на дистанционното обучение

Немалък брой състоятелни деца не са се включили в онлайн формата

Снимка: Веселина Киричева

Освен тежкия ромски проблем и невключването на голям процент ромски деца в дистанционното обучение, има и голям дял деца, които уж не бе трябвало да имат проблеми и които също изпадат от онлайн обучението по една или друга причина. Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Марта Методиева, преподавател в Класическата гимназия (НГДЕК), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и редактор на платформата за човешки права „Маргиналия“. Тя е част от екип, който по инициатива на Гьоте институт прави проучване върху проведеното дистанционно обучение. „Тепърва ще се установи, че немалък брой състоятелни деца също не се включиха в образователния дистанционен процес по други причини“, посочи Методиева.

Като най-основна и обединяваща причина за всички невключили се тя отбелязва неспособността на децата да учат добре, която се забелязва от години и е в основата на лошите средни резултати от различните изпити. "И това въобще не е проблем само на дистанционното обучение."

Водещи за невключването са техническите причини, каза още Марта Методиева. „Поради което бяхме призовани да не пишем прекалено ниски оценки, защото не си даваме сметка при какви трудности живеят децата, които не са от София.“ В най-централните училища образованието на две скорости ще е най-слабо застъпено, но извън столицата и в по-крайни населени места може би ще се окаже, че не са две скорости, а три, коментира тя.

Бедността е сложно понятие, не само на финансово или на техническо ниво. „Тя е като цяло неспособност на целия семеен организъм да се включи в общото образование на децата. Не става въпрос само да дадеш на едно дете компютър, телефон или таблет. Ти трябва да му дадеш контекст, в който то да ги ползва, да му дадеш пространство и хора, които да го подкрепят, докато се бори с нещо, което е трудно и в нормални обстоятелства. Бедността за мен е опростяващо понятие“, подчерта Марта Методиева. 

Около 10% от учениците или близо 1300 деца в Ловешка област не са взели участие в електронното дистанционно обучение заради липсата на интернет или мобилни устройства и компютри. Повечето от тези ученици са от малцинствени общности или от социално слаби семейства. Разполагали са с материали на хартиен носител, попълвали са тестове, решавали са задачи, но на практика пълноценен учебен процес не е имало.      

Лятното присъствено обучение в област Ловеч се провежда в 30 училища. В него могат да се включат и децата, които смятат, че имат пропуски заради нетрадиционната форма на дистанционното обучение, изтъква образователният експерт Иваничка Буровска. Защото „прекият контакт, начинът на обяснение, когато се работи с по-малък брой ученици, е съвсем различен.“

Всяко училище си има график за провеждане на допълнителното обучение. Директорът на средищното училище „Панайот Пипков“ в Ловеч Валери Митев пояснява, че дистанционната електронна форма на обучение е обхванала 60 на сто от учениците. На останалите са били раздавани материали на хартиен носител. Сформирани са 15 групи за допълнително обучение през летните месеци. Децата се извозват, подсигурени са храна и дезинфектанти.  

„Работим върху материала, който не сме успели да усвоим през учебната година. На децата не им е тежко, не им е досадно. В края на обучението ще направим няколко теста, за да установим какво и колко са усвоили през това време“, разказва учителката по български език Християнка Петкова.  

При нашите условия дистанционното обучение не беше най-добрият вариант, защото децата ни пътуват от селата, имаме по-трудна комуникация с тях, липсват им устройства, нямат компютри вкъщи, нямат интернет“, допълва преподавателката.

Наесен учителите ще трябва да положат доста повече труд, за да наваксат пропуснатия материал. За мен тази форма, дистанционна, дори на хартиен носител, не е най-удачната форма, категорична е Илияна Стоянова, която води допълнителните часове по математика. Тя подчертава, че за много от децата самостоятелната работа с учебник е трудна дори в училище, когато има надзор от учител. "И се получава една много голяма дупка в образованието“, обобщава тя.

Различните гледни точки чуйте и в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09